О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 20.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1593/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] и Ю. Г. Й. срещу разпореждане №610 от 5.04.2017г., постановено по в.т.д. №618/2016г. по описа на Варненски апелативен съд, т.о., с което e върната касационната жалба на [фирма] и Ю. Г. Й. (вх.№1218/27.02.2017г.).
В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане, с което е върната касационната жалба поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нейните нередовности, е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи се, че жалбоподателите са изпълнили указанията на съда, представяйки в срок банково платежно нареждане за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. Излагат се съображения, че при обща касационна жалба на двама касатори не е налице основание за събиране на две отделни такси по 30 лв. за провеждане на производството по чл.288 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С разпореждане №390/1.03.2017г., постановено по в.т.д.№618/2016г. по описа на Варненски апелативен съд, на основание чл.285 ал.1 ГПК е оставена без движение касационната жалба ( вх.№1218/27.02.2017г.) на [фирма] и Ю. Г. Й. срещу въззивното решение от №3/5.01.2017г., постановено по същото дело. С разпореждането са дадени указания на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят изложение с въпроси по чл.280 ал.1 ГПК и доказателства за внесена от всеки един от касаторите държавна такса в размер на по 30 лв. по сметка на ВКС с посочване в платежното нареждане на номера на конкретното дело като основание за плащане и съда, по описа на който е делото.
В едноседмичния срок по чл.285 ал.1 ГПК касаторите са изпратили молба до Варненски апелативен съд с изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК и с приложено платежно нареждане за сумата 30 лв. по сметката на ВКС.
С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане №610 от 5.04.2017г., съдията-докладчик по в.т.д.№618/2016г. на Варненски апелативен съд на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК е върнал подадената касационна жалба поради неизпълнение в цялост на дадените с разпореждането от 1.03.2017г. указания за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на закона относно задължението за внасяне на държавна такса. В разпореждането е посочено, че не са представени платежни нареждания за внесени държавни такси по 30лв. за всеки един от касаторите поотделно, както и че в представеното банково бордеро с отразяване като задължено лице – [фирма], липсва изписване номера на конкретното дело и по описа на кой съд е същото като основание за плащане, което изискване изрично е указано от съда в разпореждането за „без движение” от 1.03.2017г.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, свързано с твърдението в частната жалба, че касаторите дължат държавна такса общо в размер на 30 лв. съгласно чл.18 ал.2 т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Във висящото производството по чл.422 ал.1 ГПК жалбоподателите [фирма] и Ю. Г. Й. участват като обикновени другари – лизингополучател и поръчител по договора за лизинг. Според чл.72 ал.1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск, което обуславя и задължение за обикновените другари за внасяне на държавна такса от всеки един от тях при обща въззивна или обща касационна жалба. Изключени от задължението за заплащане на отделни държавни такси са единствено необходимите другари (чл.216 ал.2 ГПК) – в същия смисъл е и константната практика на ВКС – определение №35/27.02.2017г. по гр.д.№3440/2016г. на ВКС, ІІ г.о., определение №196/4.12.2015г. по гр.д.№4994/2015г. на ВКС, ІІ г.о.
Неоснователно е становището в частната жалба, че с представеното банково бордеро се установява заплащането на държавна такса в размер на 30лв. във връзка с касационната жалба на [фирма] и Ю. Г. Й. от 27.02.2017г. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 5.01.2017г. Както е посочено в мотивите към определение №263/17.06.2016г. по ч.т.д.№886/2016г. на ВКС, І т.о. „изискването по чл. 284, ал.4 ГПК за прилагане към касационната жалба на документ за внесена държавна такса е с цел да се удостовери внасянето на съответната по размер държавна такса за разглеждане на конкретната касационна жалба. Последното обстоятелство се индивидуализира чрез посочване на номер и година на делото на инстанцията, чийто съдебен акт се обжалва и липсата на такова отбелязване означава, че не е доказано внасянето на конкретната държавна такса за обжалване на конкретния съдебен акт.” В случая (въпреки изричните указания на съда в разпореждането от 1.03.2017г.) в представеното от касаторите платежно нареждане липсва изписване на номера и годината на делото, както и на съдебната инстанция, чиито съдебен акт се обжалва
Неотстраняването в срок от касаторите на всички нередовности на касационната жалба обуславя законосъобразността на обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК.
Мотивиран от горното ВКС – търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №610 от 5.04.2017г., постановено по в.т.д. №618/2016г. по описа на Варненски апелативен съд, т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: