1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр.София, 21.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 864 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт И. Ц., срещу въззивно решение №310 от 21.10.2014г., постановено по възз.гр.д.№601/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение №5 от 04.01.2013г. по гр.д. №635/2011г. на Районен съд – Свищов, като е отхвърлен предявеният от [фирма] – София, срещу Г. В. К., Н. Ф. К. и Ф. И. К., иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателят излага твърдения за неправилност на въззивното решение и моли за неговата отмяна.
От ответните страни по жалбата, писмен отговор е подала Г. В. К., представлявана от адв. Б., в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Kасационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен, по отношение на ищеца [фирма], на договор за дарение на недвижим имот, сключен между Г. В. К. и Н. Ф. К., от една страна, и Ф. И. Д., от друга страна. За да отмени първоинстанционното решение и възприеме извод за неоснователност на претенцията, въззивният съд е посочил, че не са налице предпоставките по чл.135 ЗЗД за обявяване на атакуваната сделка за относително недействителна спрямо ищеца. Качеството на кредитор на банката спрямо ответниците Г. В. К. и Н. Ф. К. е безспорно установено – същите са съдлъжници по сключен договор за банков кредит, като вземането е валидно възникнало и съществува и към днешна дата. Прието е обаче, че извършената разпоредителна сделка не е увреждаща за кредитора, тъй като изпълнението на договора за кредит е обезпечено с учредяването на две договорни ипотеки, на обща стойност от 100 000 евро, както и със запис на заповед за сумата от 174623,62 евро, поради което удовлетворяването на ищеца не е застрашено и няма да се затрудни. Посочено е и, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем няколко месеца след сключването на договора за дарение; че не е установено намерение за увреждане на кредитора; а отделно, че прехвърленият имот е на ниска стойност – 5 581 лв. Анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, искът е неоснователен и го е отхвърлил.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
На първо място, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди, че „въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и правният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата”, но правен въпрос не е формулиран, нито е направен опит да се изведе такъв. Изложението съдържа само оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, които не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Както е прието с ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а и многократно разяснявано в определенията, постановявани по реда на чл.288 ГПК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд, извеждането на въпроси във връзка с конкретни приети, или не приети за доказани факти и обстоятелства по делото, изразеното несъгласие на касатора с определени изводи на съда, не съставлява формулиране на правен въпрос и не е основание за допускане до касация. Изведени по този начин, проблемите в изложението са относими към касационните основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК, по които съдът може да се произнесе в производството по реда на чл.290 – 293 ГПК, но след допуснато касационно обжалване. Приложените от касатора копия от съдебни решения практически не могат да бъдат коментирани от гледна точка на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като липсва изведен конкретен правен въпрос, в контекста на който разрешенията в тези съдебни актове биха могли да се обсъждат.
Следва най-общо да се отбележи, че въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика, която установява фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД и предпоставките за неговото уважаване, респ. обстоятелствата, които изключват основателността на претенцията. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е обективна предпоставка и означава, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Константна е съдебната практика, че искът по чл. 135 ЗЗД не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителната сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора. Няма да е налице увреждане, когато длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието, за което е предявен отменителния иск.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 310 от 21.10.2014г., постановено по възз.гр.д. № 601/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.