– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406
гр. София 21.08.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 08.03.2017 (осми март две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 796 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 8194/08.11.2016 година, подадена от И. Г. Г., срещу определение № 891/20.10.2016 година на Окръжен съд София, постановено по ч. гр. д. № 619/2016 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд София е потвърдил определение от 26.08.2016 година на Районен съд Ихтиман, постановено по гр. д. № 1314/2011 година, с което е оставена без разглеждане подадената от И. Г. Г. молба с вх. № 2647/25.08.2016 година за освобождаване от държавна такса по делото.
В подадената от И. Г. Г. частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Окръжен съд София е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането му за освобождаване от държавна такса да бъде уважено. Касаторът касаторът, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд София.
И. Г. Г. е бил уведомен за обжалваното определение на 01.11.2016 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 8194/08.11.2016 година, като е подадена по пощата на 07.11.2016 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд София е приел, че с в слязло в сила решение № 92/21.05.2014 година на Районен съд Ихтиман, постановено по гр. д. № 1314/2016 година И. Г. Г. е бил осъден да заплати държавна такса за извършване на делбата в размер на 243.90 лева. Съделителят Г. Ф. Г. също е бил осъден да заплати държавна такса в посочения размер. Той обаче е починал като негови законни наследници са А. Г. Г. и И. Г. Г., поради което всеки дължал половината от дължимата се от наследодателя им държавна такса. Затова И. Г. Г. дължал още 121.95 лева. Въззивният съд е приел, че тъй като решението за извършването на делбата било влязло в законна сила, разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК не може да намери приложение и подадената молба за освобождаване от внасянето на държавна такса на това основание е недопустима.
Във връзка с тези изводи на въззивния съд И. Г. Г. твърди, че са налице предвидените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, но не формулирал правен въпрос, както и не е изложил конкретни твърдения за това, извън посочените в частната касационна жалба твърдения за неправилност на определението на Окръжен съд София, които по съществото си са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Касационното обжалване може да се допусне, в случай че в изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът формулира и постави правен въпрос, който е разрешен с обжалваното определение и който, както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда при постановяването на акта му. При това този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както е посочено в цитираното ТР касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивния съдебен акт по чл. 281, т. 3 от ГПК. Проверката за законосъобразност на този акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Предвид на това частният жалбоподател не е изпълнил задължението си по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен в обжалваното определение. Касационният съд не е компетентен служебно да извлече и формулира такъв въпрос от посочените в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, а може само да уточни или конкретизира вече поставения такъв. При липса на формулиран от касатора правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд е в невъзможност да извърши проверка за това дали са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на Окръжен съд София и такова не може да се допусне. При това обжалваното определение е съобразено с установената практика, че освобождаването от задължението за внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК е приложимо само в случаите, когато същата се дължи предварително по силата на чл. 76 от ГПК. Влязлото в сила определение, с което страната е осъдена да заплати държавна такса представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, пр. 1 от ГПК и вземането за таксата може да бъде реализирано принудително. Затова длъжникът не може да бъде освободен от това задължение по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, а разполага с други средства за защита на правата си.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 891/20.10.2016 година на Окръжен съд София, постановено по ч. гр. д. № 619/2016 година по подадената срещу него от И. Г. Г. частна касационна жалба с вх. № 8194/08.11.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 891/20.10.2016 година на Окръжен съд София, постановено по ч. гр. д. № 619/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.