8
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406
София, 22.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5914 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от страните по делото.
Касаторът Окръжен съд-Разград обжалва въззивното решение от 2.2.15 г, постановено по гр.дело № 8089/12 г на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав, в частта с която е осъден на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на Н. М. Н. сумата 1000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване правото на ищеца на справедлив съдебен процес в разумен срок по чл.6 ал.1 изр.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по съдебно наказателно производство от частен характер, образувано по повод подадена от него тъжба с вх.№ 2523/7.9.2005 г, ведно със законната лихва върху същата, считано от 21.4.2009 г до окончателното плащане.
Касаторът Н. М. Н., чрез процесуалния си представител адв.Н. М. обжалва въззивното решение от 2.2.15 г, постановено по гр.дело № 8089/12 г на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав в частта, с която исковете по чл.49 от ЗЗД са отхвърлени за разликата над присъдените до пълните предявени размери, както и в частта, с която исковете са изцяло отхвърлени като неоснователни.
Касаторът Н. М. Н. е подал касационна жалба и срещу допълнителното решение № 4815 от 3.7.2015 г, постановено по делото, с което е оставено без уважение искането му за допълване на основното решение, чрез присъждане на законната лихва върху уважената главница от датата на деликта.
Страните взаимно си оспорват подадените въззивни жалби.
Н. М. Н. е предявил искове срещу Районен съд-Разград и Окръжен съд-Разград за солидарното осъждане да му заплатят на основание чл.49 от ЗЗД на 1/ сумата 5 100, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен иск, чийто пълен размер е 500 000 ; 2/ за заплащане на сумата 1100 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди-претърпени загуби, предявен като частичен иск от пълен размер от 5 000 лв ; 3/ сумата 1100 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи, предявен като частичен иск от пълен размер от 30 000 лв ; 4/ сумата 100 лв, предявен като частичен иск от пълен размер на иска от 18 000 лв, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.6.2005 г, като всички тези вреди са причинени на ищеца от поведението на съдебни състави на посочените съдилища, изразяващо се в незаконосъобразни действия, довели до забавяне на производството и до нарушаване правото му на справедлив съдебен процес, в разумен срок по чл.6 ал.1 изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, при разглеждане на подадената от Н. тъжба от 3.9.2005 г срещу лицето С. А. Х. ; както и с искове по чл.49 от ЗЗД, предявени срещу същите ответници за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца 1/сумата 1 500 лв-представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен иск, чийто размер е 500 000 лв и 2/ сумата 1 200 лв-обезщетение за имуществени вреди, предявен като частичен иск, чийто пълен размер е 5 000 лв, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 1.8.2004 г до окончателното плащане, като всички тези вреди са причинени на ищеца от поведението на съдебни състави на посочените съдилища, изразяващо се в незаконосъобразни действия, довели до забавяне на производството и до нарушаване правото му на справедлив съдебен процес, в разумен срок по чл.6 ал.1 изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, при разглеждане на подадената от Н. тъжба от 4.1.2005 г срещу лицето С. А. Х..
Ищецът извежда претенциите си за обезщетение от твърдения за извършени от съдебни състави към двете съдилища-ответници, нарушения на неговите права, а именно : 1/ от това, че поради допуснато от съдилищата нарушаване на процесуалните норми се е стигнало до забавяне на образуваното по негова тъжба от 7.9.2005 г срещу С. А. Х. наказателно производство от частен характер, до изтичането на срока на абсолютната погасителна давност за престъпление, от което ищецът пряко е пострадал, и в крайна сметка до осуетяване на наказателното преследване от частен характер, с което Н. бил лишен от възможността да възстанови достойнството и доброто си име и авторитет на човек, гражданин и адвокат, чрез осъждане на извършителя, както и от това, че същите действия на съдебните състави на двете съдилища са довели в съвкупност до забавено разглеждане на делото и до нарушаване на правата му на справедлив съдебен процес в разумен срок по чл.6 от ЕКЗПЧОС.
За да постанови решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен в размер на сумата 1000 лв, Софийски градски съд е приел, че прекратяването на наказателното преследване не представлява деликт спрямо срещу ищеца, дори да е в резултат на допуснати от съдилищата процесуални нарушения при разглеждане на наказателното дело.Що се отнася до твърдението, че действията на съдебните състави на двете съдилища са довели в съвкупност до забавено разглеждане на делото и до нарушаване на правото на ищеца на справедлив процес в разумен срок по чл.6 от ЕКЗПЧОС, въззивният съд е приел следното : съгласно установените в практиката на Европейския съд по правата на човека критерии, разумният характер на срока на дадено производство се преценява според обстоятелствата по делото и по-специално : сложността на делото, поведението на страните и поведението на компетентните власти.В конкретния случай наказателното производство от частен характер, което ищецът е водил срещу С. А. Х. е продължило над три години-от 7.9.2005 г, когато е била подадена тъжбата, до 10.10.2008 г, когато е постановено прекратителното решение.Делото е било относително несложно от фактическа и правна страна.Почти всички факти са били безспорно изяснени още в началния етап на производството, предвид начина на извършване на деянието-депозиране на молба по н.ч.х.д № 420/2005 г по описа на Районен съд-Разлог, подписана от подсъдимата.Почти всички доказателства по случая са били събрани в две заседания пред РС-Разград, когато са били приети писмените доказателства и разпитани свидетелите.По отношение на поведението на подсъдимата-съдът е отбелязал, че именно то е било в основата на четири отлагания на делото в производството пред РС-Разград, а именно заседанията от 27.10.2005 г, 5.12.2005 г,25.1.2006 г и 13.3.2006 г, на които не е бил даден ход на делото, поради заболявания или други препятстващи явяването на подсъдимата причини, с които е причинено забавяне от около половин година.Същевременно установено, че делото е било прекратено-първо от РС-Разград, с определение от 19.1.2007 г на едно основание, а след това и от ОС-Разград-с решение от 13.7.2007 г на друго основание, като последвалото разпореждане от 3.9.2007 г за връщане на жалбата на тъжителя, което е отменено е причинило забавяне с още пет месеца.Именно поради нарушаване на процесуалните правила във връзка с отказа на съда да назначи нова или разширена експертиза относно психическото състояние на подсъдимата и последвалото прекратяване на наказателното производство, след отменителното решение на ВКС, разглеждането на делото е започнало отново от въззивния съд от фазата на допускане на доказателства, две години и половина след началото му.При това положение съдът е приел за несъмнено, че основната причина за тази продължителност на производството са именно допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения в хода на производството, образувано по повод проверка на прекратителното определение и неправилното връщане на подадената от тъжителя жалба срещу акта на въззивния съд.Следователно въззивните състави на Окръжен съд-Разград не са изпълнили надлежно процесуалните си задължения по изясняване на обстоятелствата от съществено значение за правилното решаване на делото, а именно досежно наказателната отговорност на подсъдимата, както и тези, свързани с преценка на допустимостта на жалбата на тъжителя срещу прекратителното определение на въззивния съд, което е една от причините довели до нарушаване на изискването за разумен срок по чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧОС, наред с поведението на подсъдимата.Нарушаването на ЕКЗПЧОС обуславя наличието на противоправност, като елемент от деликтния състав на чл.49 от ЗЗД.По отношение на другия елемент-вредите, въззивният съд е приел, че на обезщетяване подлежат само вреди /имуществени и неимуществени/, които са в пряка причинно-следствена връзка именно с установеното конкретно нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок.Прието е, че единствено негативното отражение на психическото състояние на притеснения, могат да бъдат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с продължителността на наказателното производство.За доказването им ищецът е ангажирал свидетелите-Н. и М., които са установили, че ищецът е бил много разстроен, подтиснат и напрегнат.Въз основа на изложеното съдът е приел, че значителната продължителност на наказателното производство се е отразила негативно върху психиката на ищеца, тъй като подобен ефект има всяка наказателно производство спрямо пострадалия и подсъдимия, т.е. ищецът е претърпял неимуществени вреди, което е определил на сумата 1000 лв.Ангажирал е отговорността само на единия ответник-Окръжен съд-Разград, тъй като с това държавно учреждение са се намирали в трудови или служебни правоотношения длъжностните лица, преки причинители на неправомерното забавяне на съдебното производство.
По допустимостта на жалбите срещу основното решение.
Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото, според чл. 70, ал. 1 от ГПК. В случая се касае за обективно съединени оценяеми искове, всеки един от които с цена вскоито под 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 50 от 2015 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“.
Видно от подадената от касаторът-ищец касационна жалба въззивното решение е обжалвано изцяло в отхвърлителната му част.Жалбата обаче е допустима единствено в частта, с която искът по чл.49 от ЗЗД, предявен за сумата 5 100, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен иск, чийто пълен размер е 500 000 е отхвърлен за разликата над 1000 лв до 5100 лв.Предвид нормата на чл.280 ал.2 от ГПК, предвиждаща праг за обжалваемост, подадената срещу останалите части на основното въззивно решение касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част, подлежи на прекратяване.
По жалбата на касатора-Окръжен съд-Разград.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1.Сочи се противоречие на въззивното решение с практиката на ЕСЧП и задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 от ГПК.Формулиран е следният въпрос : Нарушен ли е разумният срок по чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧОС от съставите на окръжен съд-Р., разглеждали в.н.ч.х.д № 75/2007 г в продължение на пет месеца, като в този срок делото е отлагано за срок от три месеца по молби на самия тъжител.
По заявеното касационно основание.
Касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт, както разяснява т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС.
Касационното обжалване не следва да се допусне, тъй като правният въпрос, изведен и формулиран от жалбоподателя, не съставлява общо основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.Всъщност въпросът имплицитно изисква извършването на проверка относно правилността на формирания от съда извод, за приетото от него, че в конкретния случай, с оглед данните по делото правото на ищеца на справедлив процес в разумен срок е нарушено.Такава преценка обаче не може да бъде извършена в рамките на касационното произнасяне във фазата по допускане на обжалването, защото извършването й налага анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, с цел установяване наличие/липсата на предпоставките на деликта, свързан с нарушено право по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС.Необходимостта на извършване на подобна преценка не може да обоснове допускане на касационно обжалване., защото общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК е материалноправен или процесуалнопровен въпрос от значение за изхода по делото и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането и преценката на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По касационната жалба на касатора–ищец срещу основното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди, причинени от нарушено право на справедлив съдебен процес в разумен срок в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 1000 лв до сумата 5100 лв, по повод подадена от него тъжба с вх.№ 2523/7.9.2005 г,както и в частта, с която законната лихва върху уважената главница е присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Подържат се касационните основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Формулиран е въпрос 1/ относно начина на определяне на неимуществените вреди, след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на влязлото в сила решение от 6.11.2013 г по гр.дело № 14881/12 г на Софийски градски съд, съгласно което на прокурор от В. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. 2/ Вторият формулиран въпрос е относно началния момент, от който се дължи лихва за забава върху присъденото от обезщетение за неимуществени вреди по чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи- от датата на деликта или от момента на постъпване на исковата молба в съда, както е сторил въззивния съд в разглеждания случай.
Въпросите са от значение за крайния изход на спора и са обусловили решаващите мотиви на съда поради което по тях следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Относно жалбата срещу допълнителното решение.
С обжалваното въззивно решение, Софийски градски съд е приел, че постановеното основно решение не е непълно.Дали то е правилно отговор може да се даде по пътя на проведен инстанционен контрол по неговото обжалване, но не и по реда на допълването му, на основание чл.250 от ГПК.
Обжалваното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС, съгласно която е недопустимо по реда на чл.250 от ГПК да бъде пререшаван правния спор, от съда който е постановил решението.Когато не е съобразен материалния закон решението е неправилно и следва да бъде поправено по реда на обжалването.
Следователно по въпроса не следва да бъде допуснато касационно обжалване.Такова вече е допуснато по релевантния за изхода на спора въпрос, относно началния момент, от който на ищеца се дължи лихва върху присъденото обезщетение по чл.6 от ЕКЗПЧОС.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима, подадената от Н. М. Н. касационна жалба срещу решение от 2.2.2015 г, постановено по въззивно гр.дело № 8089/12 г и присъединеното към него гр.дело № 1568/14 г, в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. М. Н. искове са солидарното осъждане на Р. окръжен и Разградски районен съд заплатят на основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 1100 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди-претърпени загуби, предявен като частичен иск от пълен размер от 5 000 лв ; сумата 1100 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи, предявен като частичен иск от пълен размер от 30 000 лв ; сумата 100 лв, предявен като частичен иск от пълен размер на иска от 18 000 лв, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.6.2005 г, като всички тези вреди са причинени на ищеца от поведението на съдебни състави на посочените съдилища, изразяващо се в незаконосъобразни действия, довели до забавяне на производството и до нарушаване правото му на справедлив съдебен процес, в разумен срок по чл.6 ал.1 изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, при разглеждане на подадената от Н. тъжба от 3.9.2005 г срещу лицето С. А. Х. ; както и с искове по чл.49 от ЗЗД, предявени срещу същите ответници за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата 1 500 лв-представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен иск, чийто размер е 500 000 лв и сумата 1 200 лв-обезщетение за имуществени вреди, предявен като частичен иск, чийто пълен размер е 5 000 лв, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 1.8.2004 г до окончателното плащане, като всички тези вреди са причинени на ищеца от поведението на съдебни състави на посочените съдилища, изразяващо се в незаконосъобразни действия, довели до забавяне на производството и до нарушаване правото му на справедлив съдебен процес, в разумен срок по чл.6 ал.1 изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, при разглеждане на подадената от Н. тъжба от 4.1.2005 г срещу лицето С. А. Х., ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 2.2.15 г, постановено по гр.дело № 8089/12 г на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав, по подадената от касатора Окръжен съд-Разград, касационна жалба вх.№ 30176/9.3.15 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 2.2.15 г, постановено по гр.дело № 8089/12 г на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав, по подадената от Н. М. Н. касационна жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнителното решение № 4815 от 3.7.2015 г, по гр.дело № 8080/12 на СГС, ВК, Четвърти „Г“ състав.
ЗАДЪЛЖАВА касатора- ищец да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество, в размер на 82 лв по сметка на ВКС в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението, в частта с която касационните жалби са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими, подлежа на обжалване с частна жалба, пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на касатора-ищец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.