5
гр. д. № 1936/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 406
София, 22.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1936/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 153 от 10.10.2014 г. по гр. д. № 38/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.11.2011 г. по гр. д. № 1118/2011 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 51287.75 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в недвижим имот хотел „Д.”, в к. к. Златни пясъци”. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с наличие на основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК Формулирани са пет процесуални въпроса и материалноправен въпрос. Процесуалните въпроси са: 1. длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи за неправилност на първоинстанционното решение; може ли да се основе решението на договори и доказателства, които не са събрани по делото по инициатива на страната, който извлича от тях благоприятни за нея последици; 3. при присъждане на обезщетения за подобрения, извършени от недобросъвестен владелец, следва ли да са наведени твърдения за размера и извършените разходи за подобренията; 4. допустимо доказателство ли е заключението на вещото лице относно стойността на подобренията, при липса на писмени доказателства, въз основа на които е изпълнена експертизата; 5.допустимо ли е съдът служебно да допуска и събира доказателства за факти, на които една от страните основава твърденията си, без заинтересованата страна да е поискала събирането им. Материалноправния въпрос е: 6. може ли да се определи стойността на подобренията, претендирани от ищеца, ако не е, установена пазарната стойност на имота към момента, в който подобрителят е установил владение върху имота.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Не заявява претенции за разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Въззивното решение е постановено след като С касационно решение е било обезсилено частично предходното въззивно решение относно претендираното обезщетение за извършени три вида подобрения: доставка и монтаж на пожароизвестителна инсталация на стойност 21547.75 лв.; подмяна на вратите на всички тоалетни с P. на стойност 21500.00 лв. и нова P. дограма, изпълнена към 07.10.2008 г. на стойност 8240.10 лв.
В изпълнение указанията за отстраняване нередовността на исковата молба, съдът е оставил без движение същата и е дал указания на ищеца. С молба от 20.05.2014 г. ищецът [фирма], [населено място] е уточнил стойността на тези три вида подобрения, както и че тя е включена в общо претендираната сума за подобрения, но не е конкретизирана по видове в исковата молба поради неизчерпателно изброяване на подобрения, направено в нея.
Въззивният съд е пристъпил към разглеждане спора по същество, след като е приел, че с това конкретизиране на обстоятелствената част на исковата молба, нередовността й е отстранена.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че извършвайки подобренията в имота – хотел Диана в курортен к-с „З. пясъци” ищецът е бил недобросъвестен владелец, тъй като след като имотът му е бил възложен с постановление на съдебен изпълнител от 05.06.2006 г. след извършена публична продан, е бил предявен от [фирма] иск по чл. 336, ал. 1 ГПК за установяване, че длъжникът [фирма] не е бил собственик на имота. Искът е бил насочен и срещу взискателя [фирма], [населено място]. След прекратяване на това производство. [фирма] е предявил ревандикационен иск за същия имот, който е бил уважен.
Съдът е уважил иска за присъждане стойността на посочените три вида подобрения в претендирания размер. Извод за това, че са извършени е направил въз основа на заключението на приетата техническа експертиза, в която експертът, който е посочил, че е оценил тези подобрения въз основа на извършен оглед и представените му от ищеца два договори от 09.05.2008 г. за пожароизвестителната инсталация сключен с [фирма], [населено място] и от 08.04.2009 г. за подмяната на вратите на санитарните възли с такива от P., сключен с [фирма] и фактури за извършено плащане. По отношение на дограмата е приел, че тя е била налична към момента на изготвяне на съдебно-техническата експертиза в обезпечителното производство, развило се по гр. д. № 14800/2010 г., в която е установено наличието на това подобрение и е прието, че то е увеличило стойността на имота. Прието е, че на недобросъвестният владелец следва да бъдат присъдени разноските, които е направил за тези подобрения, тъй като те съставляват по-малката сума между разходите за подобренията и стойността, с която се е увеличила стойността на сградата. Този извод е формиран също въз основа на установеното с приетата експертиза в обезпечителното производство.
Първите два въпроса не обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства. Изводите си за това, че трите вида подобрения са извършени е основал на приетата техническа експертиза в обезпечителното производство. В това производство е участвал касаторът. Той не е оспорил експертизата и направените в нея констатации, не е възразил и по определената стойност на различните видове подобрения.Доказателственото средство, събрано по реда на обезпечаване се включва в бъдещия исков процес и се ползва със същата доказателствена сила, която би имало, ако беше събрано в висящия исков процес. С приемането на експертизата фактите, които е имала за предмет да установи, се считат доказани и съдът е задължен да ги обсъди и основе правните си изводи на тях.
Третия въпрос е фактически, а не правен. Ищецът е заявил общо претендираната сума за извършените подобрения. В обстоятелствената част на исковата молба е конкретизирал част от тях по видове. По отношение на подобренията предмет на настоящото производство, конкретизацията е направена след дадено указание за уточнение на иска. Тези подобрения са установени с представените доказателства, по които е работила приетата като неоспорена експертизата. При тези данни съдът е формирал извод, че фактът на извършването на тези три вида подобрения и тяхната стойност са доказани.
Четвъртият въпрос също не обуславя общо основание за допускане касационна проверка на въззивното решение. Приемането на техническа експертиза е допустимо от закона доказателствено средство. Тя е изпълнена въз основа на преглед на съхраняваните от ищеца документи и оглед и измервания, т. е. с предвидените в закона средства. Експертизата не е оспорена. К. не е опровергал констатацията й в частта, че тези три вида подобрения са извършени и са налични в сградата.
Петият въпрос е формулиран общо и не удовлетворява изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е конкретизирано кое доказателство съдът е събрал служебно, без да е направено искане от страната за това, поради което не може да се извърши преценка дали въпросът е решен от съда и дали той е обусловил и кой от правните му изводи.
Материалноправният въпрос за това следва ли съдът да определи стойността на подобренията, които се претендират, без да е установена пазарната стойност на имота преди те да бъдат извършени, също не може да бъде определен като обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Приетата техническа експертиза е установила, че сградата е била построена през 1965 г. Предвид амортизациите, които са настъпили към 2008 г., когато е извършен основен ремонт на сградата, пазарната й стойност се е повишила в резултат на него с 1095585.70 лв., разходите за подобренията са определени общо на 692299.77 лв. От тези данни обосновано намерено, че сумата, с която се е увеличила стойността на имота, е по-голяма от стойността на направените разходи за подобрения, поради което недобросъвестния владелец и подобрител има право на разходите, които е направил за подобряване на имота, тъй като тя е по-малката между двете (чл. 74, ал. 1 ЗС).
Формулираните в изложението въпроси не обуславят и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. Това основание е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Мотивирането на основанието по т. 3 е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал., т. 4 ГПК. В изложението това не е направено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153 от 10.10.2014 г. по гр. д. № 38/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: