О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.406
София, 24.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 1120/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Л. М. К. от Софийска адвокатска колегия, назначен за особен представител на ответника по иска [фирма] (в производство по несъстоятелност) срещу определение от 28.11.2014 г. по т.д.№ 4548/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател моли за отмяна на определението с твърдението, че назначаването й за особен представител не е по реда на Закона за правната помощ и поради това възнаграждението следва да й бъде изплатено от съответния съд, след като същият е задължил ищеца за превеждането му по сметка на съда.
Ответниците не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
За да остави без уважение молбата на особения представител на ответното търговско дружество за изменение на въззивното решение в частта, с която плащането на определеното му възнаграждение е възложено в тежест на двамата ответници, решаващият състав е преценил, че доколкото ищецът по делото Н. агенция за приходите не е своевременно и предварително задължен да внесе възнаграждението на особения представител на дружеството-ответник и тъй като делото е решено в негова полза, липсва основание да му се възлагат разноски за приключилото въззивно производство, включително и за особен представител на ответника, а същите следва да се възложат съобразно изхода на спора. Като неоснователно е преценено и искането за плащане на възнаграждението от бюджета на съда.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно.
Същото е в противоречие с указанията по т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които възнаграждението на особения представител, назначен от съда, следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Това възнаграждение винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице, а ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.
С оглед цитираната задължителна съдебна практика, изводът на въззивния съд, че възнаграждението на особения представител на ответното дружество следва да бъде заплатено от двамата ответници, а не от ищеца, е неправилен. Допуснато е смесване на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, обусловена от изхода на делото, със задължението за заплащане на възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, изрично регламентирано като задължение на ищеца. Безспорно, в случай, че делото е решено в полза на ищеца, същият разполага с възможността да иска присъждане на разноските за платеното възнаграждение на особения представител от другата страна. Тази възможност обаче е следваща самото плащане на възнаграждението, т. е. присъждането на разноски на ищеца предпоставя същият да е платил възнаграждението на особения представител.
В случая при назначаването на особения представител не е указано на ищеца да внесе дължимото на същия възнаграждение, като този пропуск на съда следва да бъде отстранен, като ищецът бъде осъден директно да заплати на особения представител определеното му с решението възнаграждение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като се уважи молбата на особения представител.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение 28.11.2014 г. по т.д.№ 4548/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на адвокат Л. М. К. от Софийска адвокатска колегия за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 54 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 4548/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която [фирма] (н) и К. Н. К. от [населено място] са осъдени да заплатят на адвокат Л. М. К. от Софийска адвокатска колегия възнаграждение за особен представител в размер на сумата 1 024,85 /хиляда двадесет и четири лв. и 85 ст./ лева, като в диспозитива на решението се чете:
”ОСЪЖДА Н. агенция за приходите, [населено място], [улица] да заплати на адвокат Л. М. К. от Адвокатска колегия – [населено място] възнаграждение за особен представител в размер на сумата 1 024,85 /хиляда двадесет и четири лв. и 85 ст./ лева”.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: