1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
[населено място], 29.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 390/2012 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определение №241 от 24.04.2012г., постановено по т.д. №180/2012г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение на Ч. А. А. за освобождаването му от внасянето на ДТ по въззивната жалба срещу решението постановено по т.д.2221/2010г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят моли за отмяна на определението като постановено в противоречие с процесуалния закон – 83, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] не представя писмен отговор съгласно чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Жалбоподателят А. за подадената срещу решение №143/30.01.2012г. въззивна жалба дължи ДТ 2% върху обжалваемия интерес от 283 432.50 евро или 11 082 лв. След преценка на представените от жалбоподателя и [фирма] доказателства за дялови участия в дружества, които са действащи и могат да разпределят печалби; правото на вземане на ликвидационен дял от дружеството [фирма]; че жалбоподателят е с прието вземане като кредитор в производство по несъстоятелност на [фирма]; притежаваните от съпругата на жалбоподателя недв имоти и два леки автомобила; обстоятелството, че тя /съпругата/ има право да получи половината от сумите от продажбата на недв. имоти СИО по изп. дело №20108080400366 на ЧСИ З. Д.; обстоятелството, че в декларациите за имотно състояние не са посочени притежавани от жалбоподателя и членовоте на семейството му влогове, банкови сметки, трудовото възнаграждение на съпругата въззивният съд е приел, че въззивникът и неговото семейство притежават имущество и парични средства на значителна стойност, позволяващи заплащането на ДТ по въззивната жалба.
Определението е правилно.
Неоснователно е искането за обезсилване на определението на Варненския апелативен съд поради нарушение на чл.119, ал.1 ГПК за това, поради това, че от компетентност на първоинстанционния съд е произнасянето по молбата за освобождаване от заплащането на ДТ за въззивната жалба. Обжалваното определение е допустимо. Произнасянето на апелативния съд, на основание чл. 270, ал. 4 от ГПК не обуславя недопустимост на определението и обезсилването му в тази част на това основание.
Съгласно чл.83, ал.2 ГПК от заплащането на ДТ се освобождават физическите лица, които нямат достатъчни средства да я заплатят. Преценката се извършва от съда като се вземат предвид доходите на страната и на членовете на семейството, имуществото на страната и членовете на семейството, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства от значение при преценка дали лицето е в състояние да заплати конкретната ДТ. В случая Варненския апелативен съд се е съобразил с изискването на закона за комплексна преценка на доходите на молителя – жалбоподател и неговото семейство и другите посочени в закона обстоятелства. Част от представените от жалбоподателя писмени доказателства са били представени и във въззивното производство. Обстоятелството, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя в търговските дружества и възлагането на продадена недвижима собственост на публична продан чрез възлагане на взискателя по изп. дело, липсата на възможност за събиране на вземането като кредитор, поради прекратяване на производството по несъстоятелност на [фирма], не се отразява върху крайния извод на съда, че не са налице обстоятелствата за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на ДТ в размер на 11 086лв. Притежаваното в момента имущество на значителна стойност от семейството – 375 040 лв. и липсата на подадена от съпругата му декларация за притежавани банкови сметки и спестявания, на трудови доходи, е достатъчно основание за отказ за освобождаване заплащането на ДТ по въззивната жалба.
Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №241 от 24.04.2012г., постановено по т.д. №180/2012г. на Варненския апелативен от [населено място] за освобождаването му от ДТ по въззивна жалба №4761 от 10.02.2012г.
Определението е окончатгелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: