ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406
гр. София, 31.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 957 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Е. Г. срещу решение № 156 /15.12.2014 г. по т.д. 557/2014 г. на Окръжен съд – Шумен. С обжалваното съдебно решение въззивният съд е отменил изцяло решение № 218 от 08.07.2014 г., постановено по гр.д. № 73/2013 г. по описа на Новопазарския районен съд и вместо него е признал за установено, че Г. Е. Г. от [населено място] дължи на Р. В. Ч. сумата от 20 000 лв по заповед № 569 от 13.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляваща дължима сума по запис на заповед с дата на издаване 17.07.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд – [населено място] пазар – 06.12.2012 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба сочи, че решението на въззивния съд е порочно поради неправилна интерпретация на доказателствата, непълно изследване на правния спор, необсъждане на основните възражения за съществуването на задължението и обосноваване на решението с несъответстващи на логическите и правни правила съждения. Изводите на съда били в противоречие с ТР 1/28.12.2005 г. т. 5 на ОСГТК на ВКС, което изисквало безспорно оригиналът на записа на заповед да бъде представен към момента на издаване на изпълнителен лист. Съдът бил приел, че правата и качеството на бенефициер на кредитора не били оспорени от длъжника. Издателят на записа на заповед действително не оспорвал правата и качеството на кредитора към момента на издаването му – 2008 г. Но касаторът бил оспорил качеството и правата на кредитора към момента на започване на заповедното производство. От представеното цветно копие на запис на заповед не можел да се направи релевантен извод за съществуване на правата на кредитора към момента на заповедното производство, още повече към момента на приключване на съдебното дирене. Изводите на съда, че не е доказано изпълнение на задължението за заплащане на 20 000 лв, посочени в процесния запис на заповед, не били законосъобразни. Твърдението на касатора е, че той при погасяване на задължението си чрез плащане е получил самия запис на заповед от ищцата Р. В. Ч. и тя не може да иска издаване на запис на заповед на основание чл. 417, т. 9 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи, че изводът на въззивния съд, че след като ищецът не е представил оригинала на записа на заповед, не води до невъзможност ищецът – кредитор да упражни правата си, е постановен в противоречие с т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Също така е постановен и в противоречие с т. 5 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. 1/2004 г.
Поставя следните правни въпроси, които според него са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд:
· Следва ли при липсата на оригинал на ценната книга кредиторът да черпи благоприятни правни последици, разполагайки единствено с незаверено копие на запис на заповед, когато никоя от страните не е въвела кауза ?
· При липса на оригинал на ценната книга и при твърдения от страна на кредиторите, че е лишен от владението и въпреки волята му, когато нито една от страните не въвежда кауза, следва ли да се изложат обстоятелствата, при които е лишен от ценната книга и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея, представляващо защитата му по чл. 560 – 561 от ГПК ?
· Следейки служебно, на основание чл. 418, ал. 2 от ГПК за наличие на оригинал на записа на заповед в производство по чл. 422 от ГПК, в хипотезата на абстрактност, без въведена от страните кауза, следва ли съдът да основава изводите си без записа на заповед – върху недоказано вземане или може да прекрати производството, аналогично на дължимите действия по чл. 418, ал. 2 от ГПК ?
· Цветната ксерокс снимка на подпис, надлежен подпис ли е върху документ и ползва ли се със същата доказателствена сила и значение както ръчно положения подпис с химикална паста ?
Счита, че така разрешените правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото са основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от Р. В. Ч.. Счита, че т. 5 от ТР 1/2005 г. на ОСГТК на ВКС не съставлява задължителна практика, тъй като е отклонено искането за тълкуване. Интерпретацията на решение № 88 от 07.06.2010 г. по т.д. 765/2009 г. на ВКС, ТК , ІІ отделение, била неправилна. Смисълът на решението бил, че предаването на ценната книга на длъжника, без да е отбелязано плащане, не доказва погасяване на дълга. Изводите на Шуменски окръжен съд били правилни, тъй като през цялото време ответникът не е твърдял, че не е издал записа на заповед. Излага подробни съображения. Моли да се отхвърли искането за допускане на решението на Шуменски окръжен съд до касационно обжалване.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК, от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С решение № 156 от 15.12.2014 г. по в. т. д. № 557/14 г. е отменено изцяло решение № 218 от 08.07.2014 г., постановено по гр.д. № 73/2013 г. по описа на Новопазарския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено, че Г. Е. Г. дължи на Р. В. Ч. сумата от 20 000 лв, по заповед № 569 от 13.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляваща дължима сума по запис на заповед с дата на издаване 17.07.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд – [населено място] – 06.12.2012 г. до окончателното й изплащане и е осъден Г. Е. Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 403 лв на ищцата Р. В. Ч.. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска с правно основание чл. 422 от ГПК въззивният съд е приел, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, основаваща се на издадения на 17.07.2008 г. от Г. Е. Г. запис на заповед за сумата от 20 000 лв с падеж 17.07.2010 г. Приел е въз основа на заключения на назначените по делото единична и тройна съдебно технически експертизи, че приложения по ч.г.д. 991/12 г. запис на заповед от 17.07.2008 г. не е оригиналния документ, а неговото цветно принтерно изображение. Също така е приел, че ответникът не оспорва правата, материализирани от записа на заповед и техния носител, както и че ответникът е издател на менителничния ефект и не е оспорена формата и съдържанието му. Приел е, че приложеното по делото копие съдържа реквизитите на чл. 535 от ГПК и че възражението на ответника, че е платил и е унищожил записа на заповед е неоснователно като е изложил съображения съгласно тълкуването, дадено от Върховния касационен съд на основание чл. 290 от ГПК, в решение № 88 от 07.06.2010 г. по т.д. 765/09 г. ВКС, ІІ ТО. Въззивният съд е изложил съображения, че възражението за плащане не е доказано, поради неспазване изискването на чл. 492, ал. 1 от ТЗ като съгласно тази норма платецът при плащане може да иска предаване на записа на заповед и отбелязване, че е платил. След като не доказва с отбелязване върху записа на заповед, че е платил, не било доказано възражението му, че му е върнат записа на заповед поради плащане.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело. Правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебното решение. Разрешаването на значимия за конкретния спор правен въпрос и посочването му от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обуславят общо основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд е изложил подробни мотиви, че при липса на оспорване на издаването на записа на заповед, както и при липса на оспорване на формата и съдържанието на записа на заповед, то в тежест на ответника е да установи, че е платил по записа на заповед, както твърди. Съдът е направил извод, че непредставянето на оригинала на записа на заповед от ищеца не води до невъзможност да упражни правата си по него, тъй като тези права, както и качеството му на бенефециер не са оспорени. Следователно посоченият от касатора въпрос: следва ли при липса на оригинал на ценната книга кредиторът да черпи благоприятни правни последици, разполагайки единствено с незаверено копие на запис на заповед е въпросът, който е обусловил изводите на въззиввния съд.
В настоящия случай от въззивния съд е разрешен въпросът относно това дали съществува вземане, което се установява по реда на чл. 422 от ГПК, след направено оспорване на записа на заповед, представен от ищеца в хода на заповедното производство със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 от ГПК. Разрешаването на този въпрос е станало след като е прието, по делото, че записът на заповед не представлява оригинал, а цветно изображение, както и че не се оспорва издаването на записа на заповед от неговия издател – ответник в процеса.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедното производство е строго формално. Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение, както е посочено в т. 17 от Тълкувателно решение 4/2013 г. на ОСГТК, е съществуване на вземане, основано на редовен менителничен ефект. Въпросът за съществуване на вземането, основано на запис на заповед, който не е представен в оригинал и правопогасяващите възражения на ответника, са определили предмета на делото пред въззивния съд и съответно въпросът за вземането, основано на записа на заповед е правният въпрос, който е разрешен от въззивния съд. В конкретния случай така посочените правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от касатора отговарят на посоченото общо основание за допускане до касационно обжалване. В съответствие с указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на касационната инстанция в производството по чл. 288 от ГПК, въпросът следва да бъде уточнен като съдът се произнесе относно възможността на съда в производството по чл. 422 от ГПК да признае за съществуващо вземане по запис на заповед, който не е представен по делото в оригинал.
По отношение на така посочения въпрос, уточнен в настоящето касационно производство, няма постановена задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд. Тази непълнота следва да се преодолее чрез отговор на така формулирания по-горе въпрос. Поради това е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, така както е определено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. А именно основанието, дефинирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съставляващо съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение, едно общо основание „точното приложение на закона и развитието на правото“.
По отношение на останалите поставени въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият състав намира, че не представляват посочване на правен въпрос, разрешен от въззивния съд. Страните не са въвели в процеса по делото други правоотношения, освен тези, основани на записа на заповед. Също така въззивният съд не е изложил мотиви, че ищецът е бил лишен от владението върху записа на заповед. Поради това въпросите, свързани с каузално правоотношение и изгубване на владението върху ценната книга не са обусловили изводите на въззивния съд и не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС
По отношение на последния поставен въпрос, съдът намира, че обстоятелствата относно това представлява или не представлява документ представена по делото цветна ксерокс снимка на подпис върху документ и дали е надлежен подпис и ползва ли се със същата доказателствена сила и значение като ръчно положения подпис с химикална паста, съставляват обсъждане на доказателствата по делото. Такова обсъждане е възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и анализ на доказателства, поради което не съставлява правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, така както е посочено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 15.12.2014 г. по в.т.д. № 557/2014 г. по описа на Шуменски окръжен съд, Търговско отделение, на основание, чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
УКАЗВА на Г. Е. Г., ЕГН [ЕГН], служебен адрес [населено място], [улица], офис 1 чрез адв. Р. К. от Ш. да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Р България, на основание чл. 18, ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, държавна такса в размер на 400 лв, определена като 50 % от дължимата държавна такса при цена на иска 20 000 лв. в едноседмичен срок.
При неизпълнение в срок производството пред Върховния касационен съд ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, както е указано, делото да се докладва на председателя на ІІ ТО за насрочване в открито съдебно заседание. Ако след изтичане на срока, не постъпят доказателства за внесена държавна такса или други искания, делото да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.