5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 04.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. С. гр. д. № 681/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и С. А. Ч., подадена чрез адв. Д. Д., против решение № 135/24.10.2016 г. по в. гр. д № 256/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което потвърдено решение № 68/17.07.2016 г. по описа на Районен съд – Елхово, постановено по гр. д. № 517/2016 г., с което е отхвърлен искът им против Н. Д. Х. с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено, че са собственици на 13 кв. м. (всеки от тях по 1/2 ид. ч.), представляващи част от поземлен имот с идентификатор 27382.500.1555 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-44 от 30.10.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК и осъждане на ответника Н. Д. Х. да им предаде владението върху тези 13 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 27382.500.1555 по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място] като неоснователен и недоказан.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с формулирани въпроси, за които се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – Н. Д. Х., в който са изложени съображения за липса на основание за допускане до касационна проверка и неоснователност на жалбата по същество. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г.о. взе предвид следното:
Окръжен съд – Ямбол се е произнесъл по реда на чл. 294 ГПК. Приел е, че предявеният от М. А. М. и С. А. Ч. иск с правно основание чл. 108 ЗС против Н. Д. Х. по отношение на процесните 13 кв. м. от ПИ с идентификатор 27382.500.1555, намиращи се по границата с ПИ с идентификатор 273828.2420, е неоснователен. Посочил е, че претендираната част от поземления имот се намира по границата на двата съседни имота и е ситуирана между съществуващата ограда от бетонни колове и мрежа от бодлива тел и новоизграждащата се от ответника масивна ограда. Позовал се е на изслушаната експертиза, въз основа на която е приел за установено, че изградените бетонни основи на новата масивна ограда са поставени по границата, нанесена в одобрената кадастрална карта и попадат изцяло в имота на ответника с идентификатор 273828.2420. Взел е предвид, че не се доказва Н. Д. Х. да владее спорната част от ПИ. С тези мотиви и като е препратил към мотивите на първоинстационното решение на основание чл. 272 ГПК го е потвърдил.
От фактическа страна по делото е установено, че ищците са собственици на по 1/2 ид. ч. от имот с идентификатор 27382.500.1555 по плана на [населено място]., които права са придобили през 1997 г. на основание дарение направено от родителите им. Праводателите им са се легитимирали като собственици на имота, съставлявал по отменение регулационен план УПИ ХVІІ-1555 в кв. 96 г., с нот. акт № 116 от 1969 г.
Ответникът се легитимира като собственик на съседния имот с идентификатор 273828.2420 също на основание дарение, направено от родителите му през 2009 г.
През 2010 г. ответникът се е снабдил със строителни книжа за направата на масивна ограда и въз основа на тях и дадена линия е изпълнил бетонната основа на оградата по границата с имота на ищците. Ищците твърдят, че при изпълнение на основите за оградата ответникът е навлязъл в имота им с 13 кв. м., разположени по продължение на границата от север на юг, и искат ревандикирането им.
С приета техническа експертиза е установено че през 1966 г. е изработен кадастрален план за [населено място], а през 1980 г. първия регулационен план. През 2012 г. са одобрени кадастрална карта и регистър за [населено място]. Изпълнените бетонови основи за масивна ограда са разположени изцяло в имота на ответника, като северната им част съвпада с регулационната линия по плана от 1980 г., а южната част навлиза с 30 см. в имота на ищците (съгласно корекцията направена от вещото лице в съд. заседание от 27.05.2015 г.). По кадастралния план от 1966 г. само северната част на оградата навлиза в имота на ищците с 30 см. В допълнителното заключение, вещото лице е дало отговор на поставения въпрос каква е площта, с която новоизградената бетонна основа за ограда навлиза в имота на ищците спрямо кадастралния план от 1966 г., този от 1980 г. и действащата кадастрална карта. След направено съпоставяне на картния материал и оглед и измерване е установило, че преди започнатото строителство на масивна ограда, по границата между имотите е била поставена ограда от бетонни колове и бодлива тел, която е била навлязла в имота на ищците и завзела площ от 3.4 кв. м. от имота на ищците спрямо границата по плана от 1966 г. Изградените бетонни основи на бъдещата ограда навлизат в имота на ищците спрямо границата по същия план и завземат площ от 1.42 кв. м. Спрямо границата между двата имота, определена с регулационния план от 1980 г. старата ограда е построена в имота на ищците и с това завзема площ от 1,12 кв. м. от него, а изградената бетонна основа за нова ограда навлиза като завзема площ от 1.70 кв. м. Сходни са площите завзети от имота на ищците определени спрямо границата по кадастралната карта.
Въз основа на тези констатации в пледоарията си повереникът на ищците поддържа иска само до размер на площ от 3.42 кв. м. След преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извода, че спрямо границата между имотите, определена с действащата кадастрална карта, няма навлизане в имота на ищците, тъй като изпълнената бетонна основа за нова ограда е разположена в границите на имота на ответника. Ищецът не е изменил обстоятелствената част на исковата молба и не твърди, че завземането е спрямо някой от предходните регулационен и кадастрален план.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като след обсъждане на доказателства е достигнал до извода, че не се установява ответникът да владее площта, разположена между бетоновата основа за новата ограда и старата ограда от бетонни колове и бодлива тел, тъй като основите за новата ограда са ситуирани изцяло в неговия имот по границата заснета в действащата кадастралната карта.
В изложението към касационната жалба са формулирани два процесуални въпроса и един материалноправен.
Процесуалният въпрос, който е за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, не обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Първоинстанционният и въззивният съд са обсъдили доказателствата по делото и са се произнесли по направените твърдения и въз основа на това са формирали правните си изводи.
Вторият процесуален въпрос е за това следва ли съдът, който е сезиран с ревандикационен иск, да се произнесе с осъдителен диспозитив относно принадлежността на правото на собственост.
Искът е отхвърлен след като е установено, че ответникът не е навлязъл в имота на ищците и не владее част от него, поради което съдът не дължи произнасяне по иска в установителната му част.
Материалноправният въпрос е за това може ли да се иска ревандикация на частта от имота на ищците, която погрешно е заснета към имота на ответника.
Допускането на касационна проверка предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, на което се позовава касаторът, тъй като не е разрешаван от съда.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че през 2011 г. ответникът е започнал изграждането на нова ограда при което е навлязъл в имота на касаторите с 13 кв. м. Исковата молба не съдържа твърдение за неправилно заснемане на границата между двата имота в действащата кадастралната карта. В този смисъл е и извършения доклад по делото, който е обявен за окончателен с определение от 08.04.2015 г.
Съдът се е произнесъл по това завзел ли е ответникът част от имота на ищеца с площ от 13 кв. м. при изграждане на основите за нова плътна ограда. При направената констатация, че няма навлизане в имота на касаторите е отхвърлил иска.
Касаторите не са въвели твърдение, че заснетата граница между двата имота в кадастралната карта не съвпада с тази по приложената предходна регулация от 1980 г. или с тази по кадастралния план от 1966 г., поради което установяването на този факт не е станал предмет на делото, поради което съдът не е имал основание да се произнася по него.
За пълнота следва да се има предвид и това, че констатациите на вещото лице за навлизане в северната част на имота на ищците спрямо определената с предходните планове граница между двата имота е с площ от около 2.00 кв. м., разположена по продължение на границата, поради което то може да е в рамките на допустимите отклонения, които са резултат на преминаването от графично в цифрово изработване на кадастралната карта и регистър, установени в чл. 83 от Наредба № РД-02-20-05 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, която е издадена на основание чл. 31 ЗКИР и на установените с отменената с нея Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 41 от 2005 г.).
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 24.10.2016 г. по в. гр. д № 256/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: