1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр.София, 06.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4965/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. В. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 797 от 20.04.2016 г. по гр.д.№ 4936/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 8519/ 2013 г. и по този начин е отхвърлен предявения от Р. К. В., чиито правоприемник е касатора, против Х. Р. В. иск, квалифициран по чл.227 ал.1 б.”В” ЗЗД, за отмяна до размер ? идеална част на дарението, извършено с нотариален акт № **, съставен на 16.07.1997 г. от нотариус при Софийски районен съд, н.д.№ 17968/ 1997 г., с който Р. К. В. дарява на малолетния си внук Х. Р. В., чрез неговият баща и законен представител Р. Х. В., апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на трети етаж, източната половина, с площ 100,59 кв.м., заедно с таван № 6 и 16,333 идеални части от общите части на сградата.
Касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправния въпрос за начина на доказване на факта на наличието на средства у надарения да дава поисканата издръжка (при предявен иск за отмяна на дарение поради отказана от надарения издръжка, от която дарителят се нуждае) и достатъчно доказателство ли е за този факт обстоятелството, че надареният е бил наркотично зависим и следователно разполагащ със средства, надвишаващи нуждите му. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него няма формирана съдебна практика.
Ответната по касация страна Х. Р. В. оспорва жалбата и моли касационно обжалване да не бъде допуснато. Според него поставеният въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като при разрешаването му въззивният съд е съобразил задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 1/ 21.10.2013 г., ОСГК.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел за установено, че на 16.07.1997 г. Р. К. В. дарила на малолетния си внук Х. Р. В., чрез неговият баща и законен представител Р. Х. В., процесният недвижим имот. На 20.04.2012 тя отправила покана до ответника да й дава издръжка в размер 150 лв месечно предвид необходимостта от такава, но получила изричен отказ. На 15.06.2012 тя предявила иск за отмяна на дарението поради недаване на исканата и нужна издръжка, като за релевантния за иска период (от 15.06.2011 г. до 15.06.2012 г.) ищцата е разполагала единствено с доход от пенсия в размер 468,21 лв. Предвид възрастта и здравословното й състояние тя се е нуждаела най-малко от 529,32 лв месечно, т.е. налице е нужда от допълване на средствата за издръжка. Към този момент обаче самият ответник е бил 15 – 16 годишен и не е имал доходи и имущество, които да му позволяват да издържа други лица. При така установените факти съдът приел от правна страна, че предявеният иск е неоснователен, тъй като надареният не показва непризнателност към дарителя в случаите, когато не е осигурил нужната му издръжка поради това, че давайки я, би се поставил в по-тежко положение от дарителя (Тълкувателно решение № 1/ 21.10.2013 г., ОСГК). Съдът приел, че доказателствената тежест за установяване на факта, че ответникът е бил в състояние, без да злепостави себе си, да дава издръжка е за ищеца. Евентуалната наркозависимост на ответника не е достатъчно доказателство за това обстоятелство.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора като основание за допускане на касационното обжалване правен въпрос обуславя обжалваното решение, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При разрешаването му съдът е съобразил установената съдебна практика (Тълкувателно решение № 1/ 21.10.2013 г., ОСГК), според която при иск за отмяна на дарение на основание чл.227 ал.1 б.”В” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, ако поради липса на достатъчно средства би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Възможността издръжката да бъде дадена без дареният да злепостави себе си е факт, на който ищецът основава възникването на правото да иска отмяна на дарението и поради това е в негова доказателствена тежест. Установяването му е възможно с всички доказателствени средства, включително само с косвени доказателства, но когато от тях може да се направи категоричен извод, изключващ всякаква възможност твърдяният факт да не се е осъществил. Преценката на събраните доказателства е в компетентност на съда по същество, като касационната инстанция може да контролира тази му дейност само ако допусне обжалването по повдигнат от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с процеса по събиране и анализ на доказателствата. Фактическите установявания на въззивния съд (какъвто е изводът за липса на средства у дарения) не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК, а по способите за доказване на въпросното обстоятелство и достатъчните доказателства за него въззивният съд не е постановил нещо различно, в сравнение с установената практика. Поради това по поставения въпрос не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационният контрол не следва да бъде допуснат.
По тези съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 797 от 20.04.2016 г. по гр.д.№ 4936/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: