О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 406
гр.София, 07.11.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3970 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 328/ 13.07.2017 г. по гр. д. № 548/ 2017 г., с което Окръжен съд – Велико Търново е оставил без уважение частната жалба на М. Ф. Е. срещу разпореждане № 1006/ 12.06.2017 г. на Районен съд – Велико Търново за връщане на исковата молба по гр. д. № 1185/ 2017 г. поради недопустимост на иска срещу [фирма] (чл. 131 ГПК), квалифицирайки го като такъв за оспорване на вземането за сумата 10 143. 02 евро по издадената в полза на [фирма] заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М. Е. като поръчител по договор за банков кредит № 096LD-R-002128/ 27.12.2013 г. Исковата молба е върната със съображения, че за допустимостта на иска са изключени абсолютните процесуални предпоставки от чл. 424 ГПК.
Определението се обжалва от М. Е. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния процесуалноправен въпрос (уточнен и конкретизиран съгласно тази възможност, обсъдена в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС): Следва ли съдът да обсъжда предпоставките от чл. 424 ГПК, тогава когато предявеният отрицателен установителен иск срещу заявителя, в полза на когото е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, длъжникът е обосновал с твърдения за неавтентичност на подписа под писмения договор, източник на вземането по заповедта или съдът е длъжен да приеме, че е допустимо сезиран с отрицателен установителен иск, предявен при предпоставките от чл. 124, ал. 1 ГПК? Касаторът счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ въззивното определение и обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол (аргумент от липсата на доводи за противоречие със и/ или съдебната практика по сходни дела).
Актът, който въззивният съд потвърждава, неточно е именуван „определение“, въпреки че за неговото постановяване първата инстанция съзира условията на чл. 131 ГПК. Чл. 131, изр. 2 ГПК изключва задължението на всеки съд за връчване на препис от частната (касационна) жалба. Това решение на законодателя намира своето обяснение в етапа, до който е достигнало, но е било прекратено основното исково производство и в това, че към този етап не е възникнало процесуалното правоотношение с ответника [фирма].
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Първо, определението на въззивния съд прегражда по-нататъшното развитие на исковото производство, а изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК са осъществени. Второ, определението е по дело, решението по което подлежи на касационно обжалване (цената на търговското дело надхвърля 20 000 лв.) и е спазено и изискването на чл. 274, ал. 4 ГПК. Налице е надлежна процесуална легитимация. Касатор е ищецът, а определението отрича надлежното възникване на упражненото право на иск (отрицателен установителен). Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но въпреки че повдигнатият въпрос е включен в предмета на делото и обуславя определението на въззивния съд, по него е изключено всяко (допълнително) основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
Предявеният иск М. Е. е обосновал с твърдения, че след опит да му бъдат връчени надлежно заповед за изпълнение и покана за доброволно плащане през м. октомври 2016 г. се е явил при ЧСИ и е узнал, че срещу него има изпълнително дело по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 424/ 2015 г. от Районен съд – Велико Търново в полза на ответника [фирма] за сумата 10 143. 02 евро по договор от 27.12.2013 г. за поръчителство по кредит № 096LD-R-002128/ 27.12.2013 г. М. Е. е твърдял също, че такъв договор за поръчителство не е подписвал, а е неавтентичен (неистински) приложеният към исковата молба. Поискал е съдът да признае за установено, че не съществува (не е възниквало) вземането по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.
В т. 16 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС се прие, че преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение, е от обуславящо значение за допустимостта на иска. Обстоятелствата и/ или писмените доказателства, даващи основание за преразглеждане на този въпрос, са тези, които имат значение за съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и те са нови по смисъла на чл. 424 ГПК, тогава когато обстоятелствата са възникнали, респ. писмените доказателства са съставени или длъжникът е узнал за тях след изтичане на законния двуседмичен срок за възражение по чл. 414 ГПК. Отрицателният установителен иск, с предявяването на който длъжникът твърди тези обстоятелства, респ. представя писмените доказателства, е предвиденият в чл. 424 ГПК, а неговата допустимост (процесуалните условия да бъде разглеждан по същество) са тези, включени в хипотезата на тази правна норма. Когато вземането по издадената заповед за изпълнение е с източник писмен договор (в случая за поръчителство) и длъжникът твърди, че неговият подпис е неавтентичен, договорът – неистински, а вземането по заповедта не съществува (не е възникнало), предявеният отрицателен установителен иск е недопустим. Във всеки такъв случай обстоятелствата от значение за дължимостта на вземането са възникнали преди да започне да тече срокът за възражение по чл. 414 ГПК. Това са мотивите, които в конкретния случай обосновават извода, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, а въззивното определение, с което се потвърждава разпореждането по чл. 131 ГПК на първата инстанция – в съответствие със задължителните указания в т. 16 от цитираното тълкувателно решение. Производен на извършеното от ОСГТК на ВКС нормативно тълкуване е и следният отговор на повдигнатия от касатора въпрос: Съдът е длъжен да намери за изключени абсолютните предпоставки за допустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК, тогава когато длъжникът ги обосновава с твърдения, че вземането не е възниквало, защото е неавтентичен (неистински) подписа под писмения договор, източник на заповедта за изпълнение. Изложеното изключва всяко допълнително основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 328/ 13.07.2017 г. по ч. гр. д. № 548/ 2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.