О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 14.05. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 3921/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 67 от 7.04.2008 г. по гр.д. № 1575/2007 г. на Софийски апелативен съд в производство по чл.135, ал.1 ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо ищеца А. П. Н. като увреждащ го в качеството му на кредитор, договора за дарение на ? ид. ч. от апартамент в гр. С., ж.к. “С”, бл. 98, сключен между Г на 23.11.2001 г.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон относно изводите на съда, че към момента на сделката е било налице валидно изискуемо вземане за ищеца спрямо ответника Г, както и че третото лице, с което той е договарял – К. Д. е знаел за това задължение и за увреждащия характер на разпореждането.
Като основание за допустимост на жалбата се сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и че разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид наличието на спорни въпроси по приложението на чл.135 ЗЗД и динамичното развитие на гражданските правоотношения.
Ищецът оспорва жалбата, като счита че липсват основанията по чл.280, ал.1 ГПК за разглеждането й, а по същество намира жалбата за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Касационната жалба се допуска до разглеждане когато с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и е налице една или няколко от хипотезите, посочени в ал.1 на чл.280 ГПК, в кумулативна даденост с първата предпоставка. В жалбата не е формулирано изрично кой въпрос касаторът намира за съществен с оглед изхода на делото, но от изложението може да се направи извод, че според жалбоподателя това е въпросът за знанието на третото лице за увреждащия характер на сделката. По този въпрос е и представената съдебна практика на ВКС, за да се докаже, че решението на въззивния съд й противоречи.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обаче, че този въпрос не е съществен за изхода на делото и знанието на третото лице е ирелевантно за спора. Това е така, защото в настоящия случай ответникът- длъжник се е разпоредил с имуществото си по безвъзмезден начин- с дарение в полза на втория ответник. Тъй като третото лице получава едно материално благо даром, без насрещна престация, то и неговите интереси са по- слабо защитени от законодателя, като не се поставя условие то също да е знаело за увреждащия характер на сделката, а е достатъчно знанието само на длъжника, за да се обяви същата за относително недействителна спрямо неговия кредитор. Затова и въззивният съд правилно е посочил, че знанието на третото лице е ирелевантно за действителността на разпореждането и не е изследвал тази страна на правоотношението. Независимо че разпореждането е в полза на сина на длъжника, в случая не намира приложение и презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД, тъй като тя се отнася само за възмездните прехвърляния на имущество. Представената от касаторите съдебна практика е за случаи, когато длъжникът се е разпоредил с имуществото си по възмезден начин и затова също е неотносима към настоящото дело и не може да обоснове основание за допускане на жалбата по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбите на закона за П. иск, който е един класически институт на облигационното право са ясни, съдържат всички елементи от фактическия състав на претенцията и не пораждат съмнение и нужда от тълкуване или промяна в практиката на съдилищата, а и настоящият случай не разкрива такива белези, които да налагат извода, че разглеждането на жалбата би имало значение за развитие на правото.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Г. Д. Д., К. Г. Д. и В. В. Д. от гр. С. против решение № 67 от 7.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1575/2007 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: