О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 20.04.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 451 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Х. Я. против решение №1521/30.11.2009 година, постановено от Окръжен съд –Варна по гр.д. №629/2009 г., с което е отменено решение №327/11.02.2009 година, постановено по гр.д. №9672/2007 година от Районен съд – Варна. Въззивния съд е постановил ново решение по съществото на спора, като е отхвърлил предявения от З. Я. иск с правно основание чл.108 от ЗС против М. и К. К. , като неоснователен.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба са оспорили същата.
Касационната жалба е подадена в срок, допустима е и е насочена против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да отхвърли предявения ревандикационен иск, въззивния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява при наличието на пълно и главно доказване първата от предпоставките за реституиране на спорния имот в полза на ищцата по делото – собственост на наследодателя на имот, идентичен с този, върху който е възстановено правото на собственост в административната процедура по възстановяването по ЗСПЗЗ.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като се сочат решения на ВКС по конкретни дела, постановени по реда на ГПК /отм./. Соченето на тази съдебна практика води до извод, че позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК като основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд е неправилно, като същото следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата по посочения въпрос.
Сочения процесуалноправен въпрос е, в каква степен следва да бъде доказана активната процесуалноправна легитимация на ищците в производството по иск с правно основание чл.108 от ЗС. Доводите в изложението на касационните основания сочат, че жалбоподателят очевидно е имал предвид материалноправната легитимация на ищците по иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Трайната съдебна практика по искове с правно основание чл.108 от ЗС е, че в тежест на ищеца по предявения на това основание иск, е да проведе при условията на пълно и главно доказване установяването на принадлежността на правото си на собственост върху имота, който е спорен между страните. При направено оспорване на правото на собственост от страна на ответника в процеса по предявен ревандикационен иск, това пълно и главно доказване следва да обхване и идентичността между сочения като собствен на ищеца имот и този, държан от ответника. По този процесуалноправен въпрос практиката на ВКС и съдилищата е единна и непротиворечива, като възприетото разрешение на въззивния съд в смисъл, че ищцата не доказала правото си на собствеността именно върху спорния имот не е както в противоречие с трайната практика на ВКС, така и по него липсва противоречиво разрешаване от съдилищата. Посочените съдебни решения касаят конкретни фактически обстановки по делата, по които са постановени и не водят до наличието на противоречиво разрешаване на повдигнатия процесуалноправен въпрос. Посочените решения на ВКС №159/2008 г. от 17.07.2008 г. по гр.д. №1033/2007 година на ІІ г.о. и решение №122/17.03.2006 г. по гр.д. № 2436/2004 г. на ІV”а” г.о. на ВКС касаят процесуалноправния въпрос, доколко ответниците могат да правят възражение за наличието на предпоставки за възстановяването на правото на собственост в полза на ищците, предвид липсата на правото на собственост за техния наследодател – въпрос, който не се сочи в изложението на касационните основания и по който да са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Непосочването на този процесуалноправен въпрос сред основанията за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, води до неотносимост към настоящото дело на представените и посочени по-горе съдебни решения на ВКС. Представеното решение №295/09.04.2009 година, по гр.д. №5364/2007 г. касае различна фактическа обстановка по конкретното дело и обсъждането на доказателствата във връзка с идентичността на спорен имот в производството по чл.108 от ЗС, като на първо място възприетите от въззивния съд факти не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК, а са въпрос на обоснованост на съдебния акт. На следващо място, необосноваността не е след основанията за допускане на обжалвано решение на въззивен съд до касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, а е предмет на преценка на неговата правилност на основание чл.281, т.3 от ГПК, която следва да се направи в производството по чл.290 – 293 от ГПК по разглеждането на касационната жалба по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице сочените основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, ВКС, състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1521/30.11.2009 година, постановено от Окръжен съд –Варна по гр.д. №629/2009 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.