О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 21.04. 2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1453 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. М. от гр. Х., чрез пълномощника му адв. С от АК-Хасково, против решение № 89 от 29.04.2009 г., постановено по гр.д. № 93 по описа за 2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 518 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 1020/2008 г. на Хасковския районен съд, с което е уважен предявеният от И. К. И. от гр. Х., срещу С. А. М. иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, като искът до пълния претендиран размер от 11 000 лв., е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведени са въпроси, а именно:
– следва ли обжалваното решение да се основава на твърдения и обстоятелства установени по друго неприложено дело.
– При определяне размера на обезщетението следва ли да се има предвид поведението на пострадалия.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят посочва и прилага следните решения: решение № 392 от 11.03.1976 г. по гр.д. № 95/1976 г. на І ГО на ВС, решение № 230 от 26.01.1957 г. по гр.д. № 348/1957 г. на ІV ГО на ВС и решение № 349 от 14.07.1989 г. по гр.д. № 311/1989 г. на ІV ГО на ВС.
Ответникът по касационната жалба И. К. И., чрез пълномощника си адв. С от АК-Хасково, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за недопускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 10 000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди от деликт/причинена средна телесна повреда/, въззивният съд е приел, че твърдяната от въззивника-касатор в настоящото производство, фактическа обстановка е в противоречие с установената такава в обвинителния акт по НОХД № 290/2008 г. на ХРС. Приел е също така, че показанията на св. С не следва да се кредитират като заинтересована страна, тъй като последната е съпруга на въззивника, но е отбелязал изрично, че показанията на тази свидетелка, дадени в производството пред първата инстанция по настоящото дело са в противоречие с нейните показания, дадени в хода на наказателното производство. Други основания за некредитиране на тези свидетелски показания не са посочени.
Доколкото не са представени доказателства за противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, каквито са Постановленията на Пленума на ВС и Тълкувателните решения на ВКС, то неправилно жалбоподателят е посочил като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилното основание е това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Повдигнатите от жалбоподателя правни въпроси са от значение за предмета на делото, тъй като касаят евентуалното приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед намаляване на размера на обезщетението при съпричиняване. Евентуалното съпричиняване от страна на пострадалия е извън въпросите, визирани в чл. 300 ГПК, касаещ задължителната сила на присъдата относно елементите от фактическия състав на деянието, като за установяването на това обстоятелство съдът е бил длъжен да събира доказателства непосредствено в настоящото производство, без да се позовава на станали му известни такива обстоятелства по друго дело, без същото да е приобщено към доказателствения материал по настоящото дело. Постановеното от въззивния съд решение е в противоречие с приетото в цитираната по-горе практика на ВС.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е релевирано бланкетно, поради което на това основание въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
В случая е налице е решен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, в частност в противоречие с практиката на ВС/ВКС, който е обуславящ изхода на спора, тъй като е свързан с изводите на съда относно размера на дължимото обезщетение за вреди в резултат на деликт, представляващо част от спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касаторът следва да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г., в размер на 200 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 89 от 29.04.2009 г., постановено по гр.д. № 93 по описа за 2009 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 6217/10.07.2009 г. на С. А. М. от гр. Х..
Указва на С. А. М. от гр. Х. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 200 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и представи документ затова, като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: