О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София .23.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 246 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. В. И. от гр. П., действащ чрез законния си представител Ц. С. И. , чрез адв. Д срещу решение на Великотърновския апелативен съд №324/04.12.2008г., постановено по в.гр.дело №525/2008г. в частта, с която не е уважен искът по чл.125 ТЗ за сумата от 139 868 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 12 590.87 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, с молба да бъде отменено и постановено решение, с което да се уважат обективно съединените искове. Счита, че делът на починалия съдружник и баща на ищеца В. С. И. трябва да бъде определен на база реалната стойност на активите на дружеството. Твърди се, че представения по делото първичен счетоводен баланс на търговското дружество е недостоверен, със занижени стойности при записване на активите, което води и до неправилно остойностяване на дела на починалия съдружник. Според касатора същественият материалноправен въпрос за начина на изчисляване на дела на починалия съдружник е решаван противоречиво от съдилищата, а и произнасянето по касационната жалба от ВКС ще доведе до точното прилагане на закона, от значение и за развитие на правото.
Ответникът “П” ООД, гр. П. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първи състав след преценка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от страна, участвувала във въззивното производство, срещу въззивно решение, което подлежи на касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Обективно съединените искове на С. В. И. от гр. П., наследник на В. С. И. , починал на 2.12.2006г., са уважени от съда както следва: искът по чл.125, ал.1 ТЗ за сумата от 11 298.36 лв. и искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 1012.65 лв. За разликата до 139 868 лв. и 12 590.87лв. исковете са отхвърлени като неоснователни. Наследодателят на ищеца е бил съдружник в дружеството ответник “П” ООД с 24 дяла и участието му в дружеството е прекратено с настъпване на смъртта. Основният спорен въпрос е за базата на която трябва да бъдат уредени имуществените последици от прекратяването на участието на съдружника в дружеството с ограничена отговорност. Според съда този въпрос е уреден нормативно в чл.125, ал.3 ТЗ по баланс към края на месеца, когато е настъпило прекратяването, т.е. 31.12.2006г., а тезата на ищеца, е че дела на прекратилия участието съдружник трябва да бъде изчислен на база реалната, пазарна стойност на активите на дружеството към 31.12.2006г.
Цитираната и представена от касатора съдебна практика не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решение № 638 от 20.06.2006г. по т.дело №140/2006г. и решение № 1* от 14.07.1999г. по гр.дело № 245/1998г. V г.о. и решение № 515 от 20.03.2002г. по гр.дело № 1312/2001г. на V г.о. на ВКС / решение № 58 от 25.02.2005г. на ВТ АС няма данни да е влязло в сила/ се приема, че имуществените отношения между дружеството и изключения съдружник трябва да бъдат уредени въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е станало прекратяването на членството/ чл.125, ал.3 ТЗ/, т.е. даденото от въззивния съд разрешение на основния според по делото въпрос не е в отклонение с цитираната практика на ВКС. Що се касае до решението от 12.07.2002г., постановено по гр.дело №480/2001г. на Пловдивския апелативен съд, то е постановено при друга фактическа обстановка и касае уреждането на имуществени отношения между напуснал съдружник в събирателно дружество/СД/. Нормата на чл.97, ал.2 ТЗ установява различна по своето съдържание база за остойностяване на дела на напусналия СД съдружник от тази, посочена в чл.125, ал.3 ТЗ, като различието е съобразено с правното естество на двете търговски дружества – персонално и капиталово.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото касаторът се позовава бланкетно на закона, без да е конкретизирано искането с оглед на кумулативната предпоставка и от “значение за развитие на правото”.
В заключение не са налице основанията на закона-чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №324/4.12.2008г., постановено по в.гр.дело №525/2008г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ