О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 25.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.05. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 34 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „Б” Е. гр. С. чрез юрисконсулт Р. В. , с вх. №15086 от 30.03.2009 год. на Софийския градски съд срещу решение от 05.03.2009 год. по гр.д. №291/2008 год. на Софийския градски съд, ВО, ІV-Б състав, с което е оставено в сила решение от 07.11.2007 год. по гр.д. №11939/2005 год. на Софийския районен съд, ГК, 29 състав, с което са уважени и двата установителни искове- положителен и отрицателен, с правно основание чл.97, ал.1 ГПК, отм., като е признато за установено спрямо касатора и спрямо ЖЗК”Д” АД: 1/че по предявения от ищците Й. П. Д. и И. Ж. Д., в качеството им на родители на починалия си син Ж. Д. , сключил на 02.09.2003 год. с „Б” Е. договор за банков кредит в размер на 6000 лв., „Б”Е. има вземане срещу ЖЗК”Д” АД в размер на 4 407.32 лв., представляващо застрахователната сума по групова застраховка „Ж” на кредитополучателя, поради настъпилия покрит риск за застрахованото лице и кредитополучател, както и 2/ че всеки един от ищците поотделно не дължи на касатора „Б” Е. по сумата 2 203.62 лв., представляваща непогасената част от кредита. И двете съдебни инстанции са приели, че смъртта на застрахования кредитополучател, попада в кръга на покритите рискове от сключения групов договор за застраховка „Ж” на кредитополучатели. С настъпване на застрахователното събитие- смъртта на застрахования кредитополучател, за застрахователното дружество възниква задължение да заплати застрахователната сума на настоащия касатор на „Б”Е. , в качеството й на застраховащ и ползващото се лице, чието вземане е обезпечено, с което същевременно се погасява задължението на застрахования кредитополучател.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че неправилно е определен размерът на застрахователното обезщетение, което има право да получи в рамките на този посочен от ищците в исковата молба и чието основание той не е оспорил. Като не се е съобразил с последното представеното удостоверение, прието в съдебното заседание на 03.10.2007 год., удостоверяващо размера на вземането по главница и лихва, съдът не е взел пред вид настъпили след предявяване на иска факти, поради което е допуснал нарушение на чл.188, ал.3 ГПК, отм., р.п. чл.235, ал.3 ГПК.
Като основание за достъп до касация подържа тези по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Навежда довод, че съдът се е произнесъл по размера на иска, така като е предявен от ищците, които не са субекти на застрахователното правоотношение, без да се отчита възражението на касатора, явяващ се обезпечен кредитор по заемното правоотношение. Поставя въпроса за задължението на съда да вземе пред вид и настъпилите след предявяване на иска факти, като в подкрепа на това си становище представя решения на ВКС, в които е изразена непротиворечивата съдебна практика, че съдът е длъжен да вземе пред и фактите, настъпили след предявяване на иска. Касаторът „Б”Е. твърди, че произнасянето по обезпечителното предназначение на сключената между него и ЖЗК”Д” АД застраховка „Ж” спрямо имуществото на кредитополучателя, както и дали с възникване на правото на застраховащия да поиска от застрахователя заплащане на застрахователната сума, се погасява задължението на застрахования кредитополучател по заемното правоотношение са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба „Г” ЕАД/с предишно наименование Ж. компания „Д” АД/ оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал точно и мотивирано общото основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК- а именно разрешаване на правен въпрос, който се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и който е обусловил правните изводи на съда. Общо основание за достъп до касация трябва да е намерило проявление в допълнителните критерии, изчерпателно изброени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Те са различни от основанията за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.181, т.3 ГПК, а в случая поставените от касатора въпроси за определяне размера на застрахователното обезщетение в границите на посочената цена на иска, от лица външни на застрахователното правоотношение, а не по възраженията му с оглед качеството му на застраховащ и кредитор по заемното отношение, са относими към евентуална неправилност на обжалваното решение. Същото се отнася и до твърдяното нарушение на съда, че не е отчел настъпилите в хода на процеса, след предявяване на исковата молба, факти. По нея съдът може да се произнесе едва във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество.
Не представляват основание за селектиране на касационната жалба и поставените от касатора въпроси за обезпечителното предназначение на сключения договор за застраховка „живот” спрямо имуществото на застрахования кредитополучател, както и за корелативната връзка между конкретното право на застраховащия да поиска от застрахователя застрахователно обезщетение и погасяване на конкретното обезпечено задължение на кредитополучателя. Разрешаването на тази група така поставени въпроси би означавало ВКС да се произнесе по съществото на конкретния правен спор в закритото заседание, в което той се произнася само по допускане на касационното обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2009 год. по гр.д. №291/2008 год. на Софийския градски съд, ВО, ІV-Б състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: