ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406
София25.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 538/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ”И” Е. – гр. С. срещу Решение № 40 от 25.І.2010 г. по т.д. № 999/ 2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 326 от 29.VІІ.2009 г. по т.д. № 118/ 2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което “Е” А. – с. Т., община А., е обявено в несъстоятелност и съдът се е произнесъл по останалите въпроси по чл. 711 ТЗ, с оплакване за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че съдът е бил длъжен да обсъди въпроса предложеният от синдика оздравителен план, бил ли е приет от ОС на кредиторите на 27.VІІ.2009 г., липсата на мотиви за което води до невъзможност да се провери правилността на решението, след което съдът да прецени налице ли са условията за утвърждаването му, залегнали в чл. 705 ТЗ, като жалбоподателят счита, че така предложеният оздравителен план, е бил приет от ОС на кредиторите и иска решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. В Изложение към касационна жалба поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, като по въпросите: кога съдът по несъстоятелността е длъжен да постанови решение по чл. 705 ал. 2 ТЗ, задължен ли е въззивният съд да мотивира решението, задължен ли е съдът при постановяване на решение за утвърждаване на оздравителния план или отказ да го утвърди, да изложи мотиви, от които да е видно приет ли е оздравителният план от ОС на кредиторите, жалбоподателят счита, че няма задължителна тълкувателна практика на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на решението, въззивният съд е бил длъжен да изложи мотиви приет ли е оздравителният план от ОС на кредиторите, съгласно ТР №1 по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, в противоречие с което е постановил решението си – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “А” А. – гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество, а ответниците по жалбата “Е” А. , чрез синдика И. Б. А. – гр. Б., Я. И. Я. – от с. Т., община А. и Д. Г. А. – от гр. А., не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение за обявяване в несъстоятелност на основание чл. 711 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което длъжникът е обявен в несъстоятелност, на основание чл. 711 ТЗ, въззивният съд е приел, че изготвеният от синдика оздравителен план, който съдът с Определение №1181/ 6.VІІ.2009 г. е приложил по делото и допуснал до разглеждане на основание чл. 701 ТЗ от събранието на кредиторите, проведено на 27.VІІ.2009 г., с оглед извършеното гласуване, не е приет, поради което съдът е обявил дружеството в несъстоятелност на основание чл. 710 ТЗ. За неоснователно е приел въззивният съд искането на жалбоподателя ”И” Е. – гр. С. за постановяване на решение по чл. 705 ал. 2 ТЗ, по съображения, че съдът дължи такова решение, когато събранието на кредиторите е приело предложения оздравителен план, а когато същият не е бил приет, съгласно чл.710 ТЗ, длъжникът следва да се обяви в несъстоятелност с решение по чл. 711 ТЗ. По въпроса дали при проведеното ОС, правилно са отчетени гласовете на кредиторите, съдът е посочил, че това е предшестващ въпрос, който касае решението на събранието на кредиторите относно приемането на плана, като първоинстанционният съд е изложил съображения защо според гласуването следва да се счита, че планът не е приет, които съображения въззивният съд споделя, както и тълкуването на приложените текстове от ТЗ.
От изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, с оглед данните по делото, могат да се посочат релевантните за делото въпроси: 1. когато не е приет от събранието на кредиторите план за оздравяване, произнася ли се съдът по неговото утвърждаване с решение по чл. 705 ал. 2 ТЗ или следва да обяви длъжника в несъстоятелност с решение по чл. 711 ТЗ, 2. следва ли въззивният съд, сезиран с жалба срещу решението по чл. 711 ТЗ, да извърши проверка и изложи съображения приет ли е от кредиторите планът за оздравяване, и 3. задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви затова, съгласно т.19 от ТР № 1 по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
По въпроса за утвърждаването от съда по несъстоятелността на приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване, има установена съдебна практика – Р. на ВКС № 1390/17.ІХ.2001 г. по т.д. № 963/ 2001 г., Р. на ВКС № 15/ 26.І.2005 г. по гр.д. 1599/ 2003 г., Опр. на ВКС № 62 от 2.ІІ.2010 г. по т.д. № 787/2009 г. и др., която е в смисъл, че съдът по несъстоятелността утвърждава само приетия план за оздравяване (чл. 704 ал. 1 ТЗ) и ако не може да се стигне до приемане на оздравителен план, съдът не само, че не е длъжен да се произнесе по утвърждаването му, но няма въобще акт, който подлежи на съдебен контрол, фактически липсва приемане на оздравителен план, поради което съдът следва да обяви длъжника в несъстоятелност с решение по чл. 711 ТЗ. ВКС приема също, че развитието на процеса по чл. 711 и сл. ТЗ, е в зависимост от изброените в чл. 710 ТЗ предпоставки – ако съдът не утвърди оздравителния план, той задължително следва да обяви несъстоятелността на длъжника с решението по чл. 711 ТЗ.
Поради изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 705 ал. 2 ТЗ е създадена съдебна практика, и точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с приетото в т. 19 от ТР № 1 по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС за необходимостта мотивите на въззивния съд да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като задължение на въззивния съд е да направи собствени изводи по съществото на спора, въз основа на което жалбоподателят поддържа, че в противоречие с това ТР, въззивният съд не е изпълнил задължението да изложи мотиви затова приет ли е от събранието на кредиторите оздравителният план. Въззивният съд следва да се произнесе по въпроса за неприемането от общото събрание на кредиторите на плана за оздравяване, по който въпрос подробни съображения са изложени в първоинстанционното решение. Като е посочил, че споделя съображенията, изложени от първоинстанцион – ния съд, както и извършеното тълкуване на приложените текстове от ТЗ, въззивният съд не е постановил решението си в противоречие със задължителна съдебна практика – т.19 от ТР № 1 по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 272 ГПК, отнасяща се за въззивно решение при правилно първоинстанционно решение, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционнния съд. Затова въззивният съд, като е препратил с обжалваното решение, към първоинстанционното решение по въпроса защо според гласуването от общото събрание на кредиторите, не може да се счита, че е приет планът за оздравяване, не се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в т.19 от ТР № 1 по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Тази практика е създадена по приложението на ГПК (отм.) за правомощията на въззивния съд и няма приложение към въззивното обжалване, уредено в дял ІІ, гл. ХХ на ГПК (Д.в. бр.59/2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.) поради новата уредба на въззивното обжалване, като елемент от цялостната процесуална реформа.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 40 от 25.І.2010 г. по т.д. № 999/ 2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: