О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 01 април 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1103/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. В. Г. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат С. М. против въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав № 7866/27.11.2012 г., постановено по гр. д. № 13554/2012 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Софийски районен съд, 69 състав от 28.06.2012 г., постановено по гр. д. № 44055/2011 г., с което са уважени предявените от Г. В. Г. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и е постановено друго решение, с което исковете са отхвърлени.
Според касатора решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че решението следва да се отмени и постанови друго решение, с което исковете да се уважат с присъждане на разноски за всички инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулирани следните въпроси: 1. Правна стойност на обясненията на работника по чл. 193 КТ и могат ли същите да служат като единствено доказателство за установяване законността на уволнението; 2. Приобщаване по делото на веществени доказателства, чието съществуване се твърди чрез разпит на свидетели, а не чрез оглед.
За ответника по касация [фирма], [населено място] жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат М. Г., САК. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Приложен е договор за правна защита и съдействие, серия А, № 03002226/25.01.2013 г.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора, от значение за изхода по конкретното дело, по който въпрос въззивният съд да се е произнесъл с обжалваното решение. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без посочване на правен въпрос или на основания, различни от формулираните с жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него с касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правен въпрос в посочения по-горе смисъл само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без Върховният касационен съд да е длъжен да преценява налице ли са допълнителните основания по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос в посочения по-горе смисъл. Изразеното разбиране, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, свързани с правната стойност на обясненията, дадени от работника в дисциплинарното производство по реда на чл. 193 КТ в аспект на доказване законността на уволнението и за приобщаване по делото на веществени доказателства не съставляват правни въпроси от значение за изхода на спора. Тези въпроси не са от значение за изхода на делото, по тях въззивният съд не се е произнасял с обжалваното решение и не са определящи за формиране решаващата воля на съда.
Останалите съображения в изложението възпроизвеждат оплаквания от касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на сумата 500.00 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 25.01.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав № 7866/27.1.1.2012 г., постановено по гр. д. № 13554/2012 г. по касационна жалба от ищеца Г. В. Г. чрез процеусален представител адвокат С. М..
ОСЪЖДА Г. В. Г. ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 500.00 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: