5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
С.,11.07.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1456/2018
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Л. от [населено място] против определение № 65 от 27.02.2018 г. по ч. т. д. № 49/2018 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд определение № 1245 от 12.12.2017 г. по т. д. № 48/2017 г. за оставяне без уважение искането на същото лице за освобождаване от държавна такса за производството, образувано по подадена от него искова молба по чл. 135 ЗЗД.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение, като счита, че изводът на съда по отношение на имотното му състояние е изграден на предположения за възможността да полага труд и да реализира доходи. Счита, че преценката в тази връзка следва да бъде извършена с оглед на притежаването на средства към момента на подаване на молбата.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПK са поставени въпросите: „1. При подадена молба за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, към която не са приложени надлежни доказателства, следва ли съдът да укаже на молителя и да му даде възможност да представи необходимите писмени доказателства и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, или може и без да дава такива указания, да остави без уважение молбата; 2. Само по себе си обстоятелството, че молител по чл. 83, ал. 2 ГПК притежава дялове от търговско дружество, обосновава ли извод, че същият разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса; 3. Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК: към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаването, или към друг момент”.
Като релевантна съдебна практика частният касатор посочва съответно: определение № 354 от 21.05.2012 по ч. гр. д. № 233/2012 г., III г. о., определение № 318 от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 293/2012 г., II г. о., определение № 866 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 740/2012 г., IV г. о. на ВКС (за първия въпрос); определение № 71 от 13.04.2017 г. по ч. гр. д. № 491/2017 г., I г. о., определение № 97 от 01.03.2016 г. по ч. гр. д. № 407/2016 г., IV г. о., определение № 686 от 12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г., I г. о. на ВКС (за втория въпрос); определение № 274 от 12.05.2015 г. по ч. гр. д. № 1842/2015 г., III г. о., определение № 318 от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 293/2012 г., II г. о., определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г., II г. о. и определение № 5 от 09.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7695/2013 г., I г. о. (за третия въпрос).
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място], Й. Г. Д. от [населено място] и Д. И. Ш. от [населено място] молят за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 15.05.2018г. Останалите ответници не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на К. Л. от [населено място] за освобождаването му от държавна такса за делото, образувано по предявени от него искове по чл. 135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че от представените доказателства не може да се установи по несъмнен и категоричен начин, че молителят няма достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса. Решаващият състав е взел предвид, че: Ищецът и съпругата му получават средно месечен доход от 1 677.04 лв. за период една година назад; Молителят К. Л. е декларирал предоставени на [фирма] заеми в размер на 105 994.14 лв., чието вземане е обезпечено с ипотеки върху 15 недвижими имота, собственост на [фирма] с данъчна оценка в размер на 270 468.40 лв.; Същото вземане е цедирано на [фирма], без да е посочена продажната му цена; Частният касатор е извършил разпоредителни сделки с притежавани от него в [населено място] недвижими имоти в полза на дъщеря си, както и в полза на С. Г. Л. – който е съдружник в дружеството-работодател на К. Г. Л. (поради съвпадението на имената на С. и К. Г. Л. апелативният съд е направил предположение, че същите са братя); В полза на С. Г. молителят се е разпоредил още и с дружествени дялове в [фирма], [фирма], [фирма], като освен това му е прехвърлил и притежаваните от него в [населено място], общ. К. и в [населено място], общ. Малко Т. недвижими имоти. Отделно от това, от извършената служебна справка в Търговския регистър съдебният състав е установил, че К. Л. има участия в две дружества (обстоятелство, което същият не е декларирал), както и че е представител на търговско дружество „Е. систъм лимитид“, Вирджински острови, което чуждестранно лице притежава имущество в страната.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси не отговарят на общото изискване да са обуславящи за изхода на делото по смисъла на указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на първия въпрос горният извод произтича от обстоятелството, че в него се съдържа твърдение, което не съответства на данните по делото, а именно – че към молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК не са представени доказателства, в т.ч. и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК и че съдът се е произнесъл, без да укаже на страната да представи такива. Напротив, данните са в точно обратен смисъл – с депозираната молба вх. № 8735 от 16.06.2017 г. ищецът К. Л. е представител множество доказателства във връзка с твърденията си за липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Именно въз основа на тези доказателства, на доказателствата, представени от ответниците и на установеното при служебно извършена справка в Търговския регистър въззивният съд е направил преценката си за липса на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. Отделно от това, недоказано е и заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В две от представените от него определения ВКС се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са неотносими към така поставения от частния касатор въпрос: В определение № 354 от 21.05.2012 по ч. гр. д. № 233/2012 г., III г. о. е прието, че когато страните се позовават на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК за освобождаване от държавна такса, съдът следва да им даде указания да приложат влязла в сила присъда, а в определение № 318 от 12.07.2012г. по ч. гр. д. № 293/2012 г., II г. о. – че ангажирането на адвокатска защита от страна на молителя, не е основание да не бъде уважена молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК. Що се отнася до определение № 866 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 740/2012 г., IV г. о. на ВКС, твърдяното противоречие не е налице поради разликата във фактите, доколкото в случая самият ищец е представил доказателства още с подадената от него молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, с оглед на което за съда не е съществувало задължение да му дава указания в посочения смисъл, след като е преценил доказателствата за достатъчни.
Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на втория поставен от частния касатор въпрос следва от това, че същият не кореспондира с изложените от въззивната инстанция съображения. Решаващият състав е направил извода си, че ищецът разполага с достатъчно средства за заплащане на държавната такса не само поради обстоятелството, че молителят притежава дялове от търговско дружество, а като е съобразил и редица други обстоятелства (месечен доход на ищеца като управител на търговско дружество, месечен доход на съпругата му, извършени от ищеца разпоредителни сделки с недвижими имоти, притежавано обезпечено вземане на значителна стойност, прехвърлено на трето за спора лице и др.). С оглед на това, не може да се счете, че е налице и твърдяното противоречие с цитираната от частния касатор практика на ВКС.
Като поставен общотеоретично, без да е аргументирана връзката му с мотивите на въззивния съд, третият въпрос също не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Решаващият състав е преценил имущественото състояние на ищеца именно към настоящия момент, като е съобразил ангажираните в тази връзка доказателства за получени доходи, в т. ч. и такива, получени в минал момент чрез реализирани множество отчуждителни сделки (на недвижими имоти, вземане, дружествени дялове). Поради това, освен, че не е обуславящ, последният въпрос не е решен в отклонение от цитираната от частния касатор практика на ВКС, т. е. не е доказано и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от посочения изход на делото, предвид липсата на изрично искане от ответниците, съдът не се произнася по отговорността за разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 65 от 27.02.2018 г. по ч. т. д. № 49/2018 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: