2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
С., 12,06,2013 година
Върховният касационен съд на Р. България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №2040/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №502 от 28.02.13г. по т.д.4756/12г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №238 от 07.11.12г. по т.д.215/12г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането по чл.679 ТЗ на едноличния търговец за отмяна на решенията на първото събрание на кредиторите, проведено на 26.03.2012г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради това че чл.679 ТЗ не съдържа такава възможност, а и определенията постановени по този ред не попадат в предметния обхват на чл.274, ал.1 ГПК. Съдът се е позовал и на определения на ВКС, съдържащи аналогични правни изводи при идентичност на фактическата обстановка.
Частната жалба е неоснователна.
Чл. 613а ТЗ изрично определя редът и условията за обжалване на актовете на съда, постановени в производството по несъстоятелност.Съобразно текста се извежда и лимитивно уредената възможност за инстанционен контрол върху тези актове, като ал.1 определя възможността за общ контрол, осъществяван по реда на ГПК. Определението по чл.679, ал.1 ТЗ не попада сред изброените в обсъжданата норма определения. Чл.613а, ал.3 ТЗ също така е неприложим спрямо тези определения, тъй като на въззивно обжалване по този ред подлежат само тези определения на съдилищата, които отговарят на критериите на чл.274 , ал.1 ГПК – като общ регламент за въззивно обжалване. Следователно, доколкото определението по чл.679 ТЗ не е преграждащо производството по несъстоятелност, нито за него е предвидена изрична обжалваемост, то правилен е извода на въззивния съд, че същото не подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателят,а изложените правни изводи съставляват и преобладаващата практика на ВКС, като по идентична фактическа обстановка са постановени и актовете на ВКС, които е цитирал въззивният съд и които изключват изрично въззивно обжалване на обсъжданите определения.
С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №502 от 28.02.13г. по т.д.4756/12г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: