3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
С., 12.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2409/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №335 от 08.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 4733/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 2679/2010 г. на СГС, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решението в частта за разноските, като [фирма] – [населено място] е осъдено да плати по сметка на СГС държавна такса 18 211.43 лв., с оплакване за недопустимост и неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т.1 – т.3 ГПК, като счита, че определението е недопустимо и неправилно. Сочи, че съдът може да измени или допълни решението в частта за разноските при искане по чл. 248 ГПК, каквото в случая няма, а има въззивна жалба, поради което няма правомощие да се произнесе, а и не е налице нито една от двете хипотези на чл. 248 ГПК. Аргументира, че съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските, а е променил решението, което може да се извърши само по реда на обжалването, затова обжалваното определение е недопустимо. Излага и съображения за неправилност и иска ВКС да се произнесе по въпроса: следва ли ответникът да понесе тежестта от плащане на разноски, когато съдът е констатирал извънсъдебно погасяване на процесното вземане, което е довело до отхвърляне на иска.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, постановено на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което на основание чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е изменил постановеното решение в частта за разноските, като вместо ищецът [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], чиито иск е отхвърлен, ответникът [фирма] – [населено място] е осъден да плати дължимата държавна такса 18 211.43 лв., поради наличие на предпоставките по чл. 645 ал. 1 ТЗ – основателно възражение на ответника за прихващане.
Обжалваното определение не е недопустимо, като постановено по определение, което да е недопустимо. Решението на първоинстанционния съд в частта за разноските – в случая за държавната такса, има характер на определение и съгласно чл. 248 ГПК при искане на страната може да бъде допълнено или изменено от съда, който го е постановил. Характерът на съдебният акт в частта на разноските не се променя от квалификацията, дадена от страната, а се определя от съда, който разглежда молбата. Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че недопустимо първоинстанционният съд изменил решението, което може да се извърши само по въззивна жалба и такава жалба е била подадена от страната и това не е молба по чл. 248 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй жалбоподателят, извеждайки въпроса коя от страните по делото следва да понесе държавната такса, когато искът е отхвърлен поради прихващане, не е посочил кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 ГПК поддържа и по какви съображения. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби, както и поддържаните допълнителни основания. Сочените от жалбоподателя допуснати от въззивния съд нарушения на закона, не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 335 от 08.02.2013 г. по ч.гр.д. № 4733/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: