O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 14.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2916 /2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 27713/29.02.2016 год. на А. А. К. , Х. С. К. и В. Ц. К. , заявена чрез адв. Л. В. – САК срещу въззивно Решение от 15.01.2016 година по гр. възз.д.Nо 14633 /2012 година на Софийски градски съд по уважения положителен установителен иска за собственост по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ , е отменил решението на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ на наследниците на Г. С. Г. , починал 1977 година и е постановил ново решение , с което е признал за установено на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , по заявените искове на С. Г. Н. , заместена поради смърт от наследниците по закон Е. Д. Н. и Л. Д. К., Л. Г. К. ,Р. Г. Г. , заменен поради смърт от наследниците по закон –Б. Р. Г. , Е. Р. Г. и Л. Р. Л., В. З. Г. , М. З. С. срещу А. А. К. , С. Н. К. ,Н. А. К. , заместен поради смърт от Й. Н. Д. , Р. Ц. Б., В. Ц. К. и Х. С. К. , че наследодателят на ищците Г. С. Г. е бил собственик на основание давностно владение към момента на образуване на ТКЗС на следния недвижим имот- нива с площ от 3 дка в м.“К. л. “ в землището на [населено място] , при граници: братя С. и К. П. – Г., Д. Т. Т. и Л. М. Г. , братя С. и В. Б.-К., като е присъдил и разноски.
За да приеме за основателен и доказан заявения положителен установителен иск за собственост за минало време , решаващият въззивен съд е приел, че за времето от закупуване на бившата нова от 3,4 дка от наследодателя на ищците през 1936 година ,за времето до включването на поземления имот в блок на ТКЗС през 1958 годна , в полза на купувача Г. Г. е изтекла придобивна давност и същият е собственик на процесния имот. Прието е , на базата констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели, че имота е отразен при изготвяне на първия кадастрален план на местността като имот No 1885, записан на името на наследниците на Г.Г. , данните за границите на имота, е налице идентичност с имота , възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ответниците по делото.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно , поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Наведените доводи са в насока необсъждане на доказателствата по делото, изградени изводи без да бъдат съобразени писмените документи, липсата на категорични доказателства , обосноваващи извода за наличие на титул за собственост при оспорения писмен договор от 1936 година.
Искането за допускане на касационно обжалване се базира на въпросите : 1./Постановено ли е обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС; 2./ Правилно ли се признава правото на собственост върху недвижим имот , чиито граници не са индивидуализирани или не са посочени и по какви критерии следва да се определят границите и съседите на един недвижим имот ; 3./ допуснал ли е съдът съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила като е кредитирал документ за собственост,който не попада в посочените в чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ, като се поддържа , че първият от тях е произнесен с решението на въззивния съд в противоречие с ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС и е налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се , че по втория въпрос , при установеното съвпадение само на една от границите на имота , съдът е приел, че има идентичност с възстановените на ответниците земеделски земи, обратно на съдебната практика – Решение No 2648 от 30.12.1994 год. по адм.д. No 217/94 год. на ВС- III отд.; Решение No 1818-А от 01.11.1995 год. по гр.д. No 2118/94 год. на ВС- IV г.о., Решение No 1819-А от 01..11.1995 год. по гр.д. No 2189/94 год. на ВС- IV г. о.; Решение No 109 от 29.03.1999 год. по гр.д. No 217/94 год. на ВС- II г. о., основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . Поддържа се , че по третия въпрос , въззивният съд не е съобразил Решение No 109 от 29.03.1999 год. по гр.д. No 217/94 год. на ВС- II г. о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Е. Н. чрез адв. Х. Г.- САК , с който отговор се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване , както и респ. основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски по делото
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск- установителен по своя характер иск за собственост , настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведените въпроси .
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е само този въпрос, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. с решението на въззивния съд е дал неговото разрешение или 1./ в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, или 2./ е въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата , като това се илюстрира на базата на посочени и представени с изложението влезли в сила съдебни актове или 3./ касае поставен въпрос , по който няма съдебна практика и произнасянето на върховният касационен съд ще запълни тази празнина като по този начин ще се уеднакви приложението на конкретна правна норма.
Първият въпрос „постановено ли е обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС „няма качеството на правен въпрос по см. на закона и съответно дадените в тази насока разяснения по т.1 на цитираното по-горе тълкувателно решение по въпросите на касационното обжалване. Констатацията дали са съблюдавани принципните постановки по приложение на ЗСПЗЗ при реституцията на земеделски земи , дадени с разясненията по ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС , би могла да се направи от по-горен по степен съд само в рамките на конкретна преценка за законосъобразност на обжалван съдебен акт. При липсата на конкретно посочен правен проблем в предметната рамка на спора, законодателят не предполага , чрез въведените правила за селекция- чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, възможност да се допусне касационното обжалване поради неконкретизирано общо противоречие със задължителната съдебна практика. Начинът на формулиране на въпросите от материално-правен или процесуален характер предполагат конкретика относно противоречието с приложената практика на ВКС за да може да се извърши съпоставката между разрешението на въззивния съд и това по цитираната задължителна съдебна практика. Общото позоваване и само твърдението , че има противоречие с посочено разрешение по приложената съдебна практика , без да се държи сметка в какво точно отношение следва да се констатира несъответствието, по естеството си съставлява искане за осъществяване на правораздавателен контрол по законосъобразност на съдебния акт преди констатация , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.
Формулираният втори въпрос „ правилно ли се признава правото на собственост върху недвижим имот , чиито граници не са индивидуализирани или не са посочени и по какви критерии следва да се определят границите и съседите на един недвижим имот“, също не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. Дали съдебното решение на въззивния съд , което е предмет на обжалване , е правилно или не е правилно , предполага проверка за законосъобразност от гл.т. на правилна квалификация на спора , правилна и точна преценка на фактите и съобразяването им с правната норма . Тази преценка винаги предполага конкретни, безспорно установени факти чрез надлежно събраните доказателства в процеса. С подаването на касационна жалба , съгласно правилата на ГПК от 2008 година , се проявява само суспензивния ефект на обжалването, но не и негови деволутивен , по силата на който ефект едва съдебното исково производство би се пренесло за разглеждане пред касационния съд. Да се приеме , че въпрос , който съдържа искане за предварителен отговор от касационния съд дали е „правилен“ определен съдебен акт , би означавало да се игнорира етапа на селекция по вече изложените съображения.
Третият въпрос – допуснал ли е съдът съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила като е кредитирал документ за собственост,който не попада в посочените в чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ, нито по начина на своята формулировка, нито по съдържание може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. С решението на въззивния съд няма извод , че правото на собственост на праводателя на ищците , правоимащо лице по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ, се установява с представения частен писмен договор от 1936 година и той го легитимира за собственик на възстановените земеделски земи. С исковата молба и в хода на делото единственото посочено от ищците придобивно основание за правото на собственост на наследодателя Г. Г. е придобивна давност. Процесният писмен документ е интерпретиран от съда само в насока на установяване начало на владение на земите, но не и като титул за собственост. При липсата на извод , че частния писмен договор от 1936 година е титул за собственост , въпросът , сведен само до приложение на чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ , се явява неотносим към предмета на спора и в този аспект не може да бъде обуславящ изхода на делото по смисъла на разясненията по т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
По искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация : Искането е основателно при постановения изход на делото на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и доказано по размер – за сумата 1500 лв. предвид на представения по делото Договор за правна помощ и съдействие No 477168/ 23.06.2016 год./ л.22/
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 27713/29.02.2016 год. на А. А. К. , Х. С. К. и В. Ц. К. , заявена чрез адв. Л. В. – САК срещу въззивно Решение от 15.01.2016 година по гр. възз.д.Nо 14633 /2012 година на Софийски градски съд по уважения положителен установителен иска за собственост по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА А. А. К. ЕГН [ЕГН] , Х. С. К. ЕГН [ЕГН] и В. Ц. К. ЕГН [ЕГН] да заплатят на Е. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/ , разноски по делото за касационно обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :