3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр.София, 15 септември 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2297 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 6408/21.06.2016 г. на Б. Н. П., Драга В. П., Я. П. М., Краля П. Д., Г. Б. П., А. Ж. Б. и Б. Ж. П., чрез адв. С. И., за изменение на Определение № 264/09.06.2016 г., постановено по гр.д. № 2297/2016 г. по описа на ВКС,ІV г.о., в частта му за разноските.
Молителите претендират заплащане на сторените от тях разноски в производството, образувано по частната жалба на М. Б. В. и Е. Б. А..
Ответните страни по молбата – М. В. и Е. А., представлявани от адв. Е. И., в писмен отговор са изложили доводи за неоснователност на молбата за разноски. Сочат, че искането не е направено своевременно, а отделно се поддържа и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна, предвид следното:
С Определение № 264/09.06.2016 г., постановено по гр.д. № 2297/2016 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е потвърдил Определение № 116/11.04.2016 г., постановено по гр.д. № 532/2016 г. на друг тричленен състав на ВКС, с което в производство по чл.307 ГПК, е оставена без разглеждане молбата за отмяна, подадена от М. Б. В. и Е. Б. А., като подадена извън преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК. С определението, чието допълване се иска в производството по чл.248 ГПК, ВКС не се е произнесъл по отговорността за разноски.
С оглед изхода на делото, разноски следва да се присъдят в полза на насрещните страни по частната жалба. Искането е направено своевременно в писмения им отговор, като е приложен и списък по чл. 80 ГПК. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.05.2016 г. е видно, че ответните страни по частната жалба за заплатили на упълномощения си процесуален представител – адв. С. И., в брой сумата от 500 лв.
Същевременно, съдът намира, че направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено, поради неговата прекомерност, преценено с оглед фактическата и правна сложност на правния спор, развил се по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Предметът на делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обоснове присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществената от адв. С. И. защита в поискания размер от 500 лв., значително надвишаващ минимално определения съгласно чл.36 ЗАдв. Приложими в случая са разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съгласно които в производства по частни жалби минималното адвокатско възнаграждение се определя като 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от 200 лв. (арг. чл. 11 от Наредбата). Решението, чиято отмяна се иска е с предмет чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и материалния интерес се определя с оглед цената на иска – арг. чл. 69, ал. 1, т.2 ГПК, която в процесния случай е данъчната оценка на имота или сумата в размер от 345 лв. (л. 63 от гр.д. № 16664/2011 г. по описа на Софийски градски съд, II „А“ състав), поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение в частното производство, съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредбата е в размер на сумата от 200 лв., тъй като последният, изчислен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е в размер под законоустановения минимален праг, а именно – 100 лв. С оглед на изложеното, ВКС намира, че за отговора на частната жалба, без явяване в съдебно заседание, следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лева.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал.1 ГПК Определение № 264/ 09.06.2016 г., постановено по гр.д. № 2297/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, IV Гражданско отделение, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Б. В., с ЕГН [ЕГН] и Е. Б. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място], Б., [улица], да заплатят на Б. Н. П., с ЕГН [ЕГН], Драга В. П., с ЕГН [ЕГН], Я. П. М., с ЕГН [ЕГН], Краля П. Д., с ЕГН [ЕГН], Г. Б. П., с ЕГН [ЕГН], А. Ж. Б., с ЕГН [ЕГН] и Б. Ж. П., с ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес – [населено място], кв. Л., [улица], ет. 3, ап. 5 – адв. И. или [населено място], [улица], ап. 1 – адв. Ц., разноски в размер на сумата 200 /двеста/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.