3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№407
[населено място], 17.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5713 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.01.2014г. постановено по гр.д. № 1423/2012г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 04.06.2010г. по гр.д. № 12469/1995г. на Софийски районен съд, 53 състав в частта относно присъдената сума за уравнение на дяловете при извършеното възлагане по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ и за дължимите от страните държавни такси и вместо това е осъдена Х. В. Й. да заплати на В. Б. К. на основание чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ сумата 114 666,66лв за уравнение на дела му, както и Х. Й. да заплати държавна такса в размер на 2293,33лв., а В. К. държавна такса 4586,66лв.
Касационната жалба е подадена от съделителката Х. В. Й. чрез пълномощника адв. Б.. Претендира се допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК по два правни въпроса.
Ответникът по жалбата В. Б. К. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Обект на делбата между двамата съделители е апартамент в [населено място] на [улица], ет.1, ап.1 с площ 73,75 кв.м. Първоинстанционният съд е извършил делбата по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ като е възложил жилището на Х. Й. и е определил парично уравнение за другия съделител в размер на 163 466,67лв. В. съд е сезиран с жалба единствено по отношение на размера на паричното уравнение и съответно – на държавните такси, като производството се е развива по реда на чл. 197 и сл. ГПК/отм./ Прието е заключение на техническа експертиза, което определя пазарна стойност на имота към края на 2012г. в размер на 172 000лв.; вещото лице е извършило оглед на имота и е използвало метода на сравнителните анализи и метода на приходната стойност. Прието е заключение на тройна експертиза на вещите лица Я., Я. и К., които определят пазарна стойност 111 210лв. към месец май 2013г. като също е извършен оглед на имота и е определена справедлива пазарна стойност чрез метода на сравнителните анализи. Приета е и втора тройна експертиза на вещите лица М., К. и Ц., които към края на 2013г. определят пазарна цена на имота 112 711лв. Тази експертиза не е извършила вътрешен оглед на имота поради неосигурен достъп и също си служи с метода на сравнителните продажби.
Софийски градски съд е счел, че следва да кредитира заключението на единичната експертиза, което е изготвено след оглед на имота и е по-мотивирано. Затова, въз основа на посочената от него цена 172 000лв. е определил парично уравнение в размер на 114 666,66лв.
За да обоснове допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпросите: 1/ за момента, към който следва да се определи цената на имота и методиката, която да се използва, за да представлява тази оценка действителна стойност на имота, както изисква чл. 288, ал.5 ГПК/отм./.; 2/ може ли решението да се основава на оспорена от страните експертиза, която е в противовес с две тройни експертизи, които са приети в най-близък момент до този на извършване на делбата.
Представено е едно решение на Софийски районен съд и едно решение на Софийски градски съд, за които няма данни, че са влезли в сила. И в двете при решаване на споровете е посочено, че оценката на имота следва да е актуална към момента на възлагането. По същия въпрос в Тълкувателно решение № 1/2004г., т.7 се приема, че „действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти; цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещи лица”. В случая въззивният съд се е съобразил с тази задължителна практика, както и със създадената практика по чл. 290 ГПК относно преценката на разнопосочни заключения на вещи лица /изразена например в Решение № 324 от 13.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 378/2009г. на I г.о. и Решение № 58 от 13.02.2012г. по гр.д. № 408/2010г. на І г.о./. След като по делото са приети няколко заключения на вещи лица, които определят различна пазарна цена в един сравнително кратък отрязък от време, при липса на динамика в пазара на недвижимите имоти, то право на съда е да реши кое заключение да възприеме като най-адекватно на посочените критерии. В решението са изложени мотиви, макар и кратки, защо се взема предвид заключението на единичната експертиза. Поради това не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При наличието на задължителна практика по поставените въпроси, не може да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, както претендира касатора на последно място в изложението си.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.01.2014г. постановено по гр.д. № 1423/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав, по касационната жалба на Х. В. Й..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: