2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 407
София, 18.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 293/2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от В. В. Д. от [населено място], срещу определение № 267 от 03.04.2012 г. по ч. гр. д. № 206/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІV-то г. о. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен, тъй като е постановен при несъобразяване на обстоятелствата и доказателствата по делото.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Издадена е на основание чл. 410 ГПК заповед от 28.10.2010 г. по гр. д. № 13069/2010 г. на Софийския районен съд за изпълнение от В. В. Д. на парично задължение в размер на 12.34 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2010 г. до окончателното изплащане, както и 25 лева държавна такса и 120 лева адвокатско възнаграждение.
С определение № 813 от 13.01.2012 г. по ч. гр. д. № 17191/2011 г. на Софийския градски съд това разпореждане е отменено в частта относно разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение, за разликата над 106.17 до 120 лева, и искането на [фирма] [населено място] в тази част е отхвърлено.
С обжалвания съдебен акт частната касационна жалба на В. В. Д. срещу въззивното определение е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Изложени са съображения за недопустимост на касационното обжалване, основани на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК и цената на вземането, произхождащо от неплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги, в размер на 12.34 лева, при която въззивното решение, което би било постановено по установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, ще бъде изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Определението е правилно и следва да се остави в сила.
Правилно тричленният състав на Върховния касационен съд се е позовал на чл. 274, ал. 4 ГПК, според която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Освен изложените съображения във връзка с цената на евентуална установителна претенция, която, изхождайки от размера на паричното вземане, е под 5 000 лева, следва да се добави и това, че и разноските на заявителя в заповедното производство /в която част само заповедта за изпълнение подлежи на обжалване съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК/ също са под посочения размер, обуславящ допустимост на касационното обжалване.
Оплакванията в частната жалба по правилността на въззивното определение на Софийския градски съд могат да бъдат проверени и преценени от горната инстанция единствено ако самото обжалване е допустимо – хипотеза, която не е налице в случая, и затова и настоящият състав на Върховния касационен съд не се произнася по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 267 от 03.04.2012 г. по ч. гр. д. № 206/2012 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: