4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София 02.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 117 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. Г. и И. Н. Г. чрез адв.К. П. срещу решение № 139 от 20.10.17г.по в.гр.дело № 367/17г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 136 от 16.06.17г.по гр.дело № 5/17г.на Окръжен съд – Търговище.С него е отхвърлен предявения от тях иск по чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД против Г. И. С. и В. И. С. за отмяна на дарението на недвижим имот,извършено с нот.акт № **,том ***,н.д.№ 1774 оат 22.11.93г.на Нотариус К.Г. при Т.,в полза на наследодателката им Й. И. Н..
В касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Дължат ли и в кои случаи издръжка на дарителя наследниците на надарения; 2.За задължението на въззивния съд да обсъди доводите на всяка страна по спора,да прецени всички доказателства по делото и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона; 3.За задължението на въззивната инстанция да мотивира своето решение.
Касаторите считат,че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1.Характерът на отношенията между дарител и надарен обуславящ ли е за изискването задължението да бъде отправено изрично искане за даване на издръжка; 2.Вложеният от законодателя в чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД смисъл в термина издръжка изключва ли възможността такава да бъде поискана от дарител-родител, който е в отлични отношения с надареното си дете, когато има нужда от такава; 3.Близките отношения между дарител и надарен и доброволното полагане на грижи от страна на надарения суспендира ли правото на дарителя да поиска издръжка,от която се нуждае; 4.По какво се различава изпълнението на задължението по чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД от моралното изпълнение на нравствения дълг на детето към родителите да ги издържа.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата Г. С. и В. С. считат,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с нот.акт № **/1993г.ищците В. и И. Г. дарили на дъщеря си Й. И. Н. 1/2 ид.част от описания в акта недвижим имот,при запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване.С нотариална покана рег.№ **** от 28.09.16г. ищците поканили ответниците,в качеството им на наследници на починалата приобретателка, за заплащане на месечна издръжка в размер на 250 лв,в отговор на която отв. Г. С. е заявила готовност за помощ и помолила за посочване на необходимите лекарства и нужди за домакинството,за да ги осигури.От свидетелските показания съдът е приел за установено,че ищците и двете им дъщери са били в нормални отношения.Наследодателката на ответниците работела в Гърция, изпращала пари на сестра си за подпомагане на родителите,а и тя ги обгрижвала при нужда.След влошаване състоянието на баща й и на нейното здраве през 2013г.се върнала от Гърция,живяла с родителите си и се грижила за тях до смъртта си през 2015г.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не са налице основанията на чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД за отмяна на дарението– заявена нужда от издръжка и отказ на дарения да я заплаща.Докато е била жива, от Й. Н. не е била искана издръжка от нейните родители, отношенията им били близки и тя им е помагала ежемесечно, и не е имало основание за изрично искане за помощ и издръжка.
Настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса: Дължат ли и в кои случаи издръжка на дарителя наследниците на надарения.Същият е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС – решение № 894 от 19.02.10г.по гр.дело № 3132/08г.на І г.о.; решение № 1031 от 30.12.09г.по гр.дело № 4849/08г.на І г.о.; решение № 96 от 5.04.11г.по гр.д.№ 352/10г.на ІV г.о.; решение № 201 от 28.06.11г.по гр.д.№ 909/10г.на ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В тях е прието,че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарението като правна последица при основателността му. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт. Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат моралното задължение да са признателни на дарителя за дарението, направено на техния праводател, а към момента на откриване на наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях.
Не е налице противоречие по поставените процесуалноправни въпроси с практиката на ВКС,в която е посочено задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за спора факти,както и доводите и възраженията на страните.В случая такава съвкупна преценка на доказателствата е извършена, решението е мотивирано, обсъдени са оплакванията във въззивната жалба съобразно правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК.
Не е обосновано основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Посочените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото, защото им е даден отговор в практиката на ВКС .В решение № 435 от 2.11.11г.по гр.дело № 1370 /10г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК, е посочено,че за успешното провеждане на иск за отмяна на дарение, с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, законът изисква, освен дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка и надарения да е отказал да я предостави, и първият да е поискал такава от втория. Формата на поканата е без значение. Не е необходимо да бъде задължително писмена. Допустимо е нуждаещият се от издръжка дарител да я поиска от надарения и устно, стига да успее в хода на съдебното дирене, с оглед разпределението на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установи този факт. Релевантно за изхода на спора по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, е единствено обстоятелството дали такава е отправена до надарения от дарителя, който е изпаднал в трайна нужда от издръжка и дали облагодетелствалият се от дарението я е доставил или е отказал да я даде.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответниците по жалбата, тъй като не са представени доказателства,че такива са направени.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139 от 20.10.17г. по в.гр.дело № 367/16г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.