О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 20.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.05 . две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 387 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3,т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от А. К. М. в качеството й на майка и законна представителка на малолетното си дете А, чрез адвокат М. Г. , с вх. №1023/05.02.2010 год. на Бургаския апелативен съд, срещу О. №310 от 11.01.2010 год. по ч.гр.д. №260/2009 год. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане от 08.12.2009 год. на по гр.д. №387/2009 год. на Я. окръжен съд, с което е отказано освобождаването й от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. И двете съдебни инстанции са приели, че въз основа на преценката за семейно и имотно състояние на малолетната ищца в лицето на нейната майка и законна представителка, липсва основание да бъде признато, че няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. Отказът е мотивиран със следните обстоятелства: Искът е предявен на основание чл.226 КЗ, а не на основание чл.45 ЗЗД, поради което не следва да бъде освободена от заплащането й по силата на закона- чл.83, ал.1, т.4 ГПК. От ответника- застраховател ЗК”Български имоти” А. ищцата е получила обезщетение в размер на 20 000 лв. /вж. писмо, изх. №3112/29.07.2009 год./, като дори с тях да е закупен апартамента, предмет на нот.акт №33, том ІV, нот.д. №450/2009 год., находящо се в Ж. К.”Б”, той е на стойност 17 050.04 лв., поради което цялото изплатено обезщетение не е вложено в него. Майката и детето не живеят в това жилище, като няма данни тя да е неработоспособна.
Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че въпросът за възможностите на страните да внасят държавна такса и за основанията за освобождаването им от това задължение се разрешава от съдилищата по различен начин, поради което счита, че са налице основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т. 1 и 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Частната жалбоподателка не е посочила общото основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- а именно разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на делото. Сочената различна преценка на съдилищата за основанията за освобождаване от държавна такса не представлява формулиране на такъв въпрос. Преценката не е нормативно определена, прилагана различно от съдилищата, а е субективна, резултат на конкретното възприемане от решаващия състав на изложените от ищцовата страна обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК. При това подържаните доводи за неправилност на определнието не представляват основания за селектиране а касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация, а именно доказана противоречива съдебна практика. Представеното определение на Я. окръжен съд не е влязло в сила, поради което правилността на направените в него изводи са предмет на инстанционна проверка.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. №310 от 11.01.2010 год. по ч.гр.д. №260/2009 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: