О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 21.11. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4882/2013г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. В. чрез пълномощника му адв.Ц. И., срещу въззивно решение от 23.04.2013г. по гр.дело № 107/2013г. на Видинския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, в което съдът се е произнесъл по правните въпроси : имат ли доказателствена стойност решенията на ОСЗ относно обема на наследствената маса на починалия преди внасяне на имотите в ТКЗС наследодател, или съдът следва да установи кой е внесъл земята в ТКЗС, кои са наследниците, приели ли са наследството и кои имоти влизат в наследството; следва ли съдът безкритично да приеме конститутивното действие на решенията на ОСЗ; законосъобразно ли е да се възстанови земята на починал преди внасянето и в ТКЗС. Прилагат се съдебни решения.
Ответниците по касация считат, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e потвърдено решение №1/2013г. по гр.д.№49/2012г. на Кулския районен съд, с което е допусната делба на недвижими имоти – ниви /подробно описани/ между А. Н. – 1/12ид.ч., П. П. – 1/24 ид.ч., М. Т. – 1/24 ид.ч., В. В. -1/12 ид.ч., В. А. – 1/12ид.ч., В. Н. – 1/12 ид.ч., Н. Д. -1/12 ид.ч., С. В. -1/8 ид.ч., В. Ж.-1/8ид.ч., М. С. -1/8 ид.ч. и Т. Х.- 1/8ид.ч.
Въззивният съд е приел страните по делото са наследници по колена на общия наследодател Т. М. Т.,поч.1948г. С две решения на ОСЗ-Кула от 1996г. и 2012г. на наследниците на Т. е възстановена собствеността върху процесните ниви. Възраженията на съделителя В. В., че имотите не са принадлежали на общия наследодател, а на прекия му наследодател Т. М., са приети за неоснователни с аргументи, че реституцията по реда на ЗСПЗЗ е в полза на всички наследници на Т.. В производството по делба не могат да се разглеждат искове по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Такъв иск не е проведен преди делбата, решението по който да се съобрази в делбеното производство, поради което спорът, че имотите не са принадлежали на общия наследодател, не може да бъде разгледан.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и трябва да е изведен от предмета на спора. В разглеждания случай поставените от касаторите въпроси са ирелевантни за изхода на делото и не обуславят допускане касационно обжалване на решението в някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд, основани и на установената съдебна практика, са за зачитане конститутивното действие на решението на ОСЗ, постановено в реституционната процедура по ЗСПЗЗ, по отношение на обекта и субекта на правото на собственост при липса на проведен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, който само е основание за изменение на административния акт. Ето защо въпросите кой е внесъл имотите в ТКЗС след като бил починал Т. Т., приели ли са наследството неговите наследници, са извън очертания предмет на делото за делба. В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства и е разгледал релевираните в преклузивните процесуални срокове възражения на страните. Не се касае за безкритично възприемане решенията на ОСЗ, а за зачитане на тяхното конститутивно действие,съгласно задължителната практика на ВКС и при липса на успешно проведен от касатора иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Приложените към изложението решения на състави на ВКС не могат да обосноват прилагане разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Решение №1148/2008г. по гр.д.№4502/2007г., Іг.о. касае производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, каквото не е процесното, поради което е неотносимо, а решение № 503/2009г., по гр.д.№4087/2008г., ІІІг.о. приема, че в делбеното производство е недопустимо предявяването на установителен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и следва да се зачетат правата по влязлото в сила решение на ОСЗ, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и на ответниците по касация не следва да се присъждат поради липса на искане и доказателства, че са направени.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.04.2013г. по гр.дело № 107/2013г. на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: