1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр.София, 21.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1133 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ж. Т. и Р. Т. Т., чрез адв.К. Б., срещу въззивно решение №520 от 03.11.2014г., постановено по възз.гр.д. №694 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Перник, с което потвърдено решение №552/02.07.2014г. по гр.д. №5479 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от ищците С. и Р. Т. срещу ответника Д. Н. С. иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на договор за дарение от 18.01.2010г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: 1) следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви по тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи; 2) следва ли съдът, по правилото на чл.188 ГПК (отм.) да постанови обосновано съдебно решение, като изводите му за обстоятелствата, които имат значение за спора /за решаващите факти/ да съответстват на събраните по делото доказателства; 3)следва ли съдът, при определяне на възможностите на надарения да дава издръжка на дарителите си, да се съобрази с всички доходи и материалното състояние на домакинството му, както и с цялото притежавано от него имущество, а не само с трудовото му възнаграждение; може ли съдът, без да са представени доказателства за конкретен разход, да прави произволни изводи за наличието на такъв; 4) следва ли съдът да отчете действия на ответника, с които той умишлено се е разпоредил с дареното имущество в полза на свои родственици, с цел да се постави в невъзможност да плаща издръжка на дарителите си; представлява ли в този случай, липсата на доходи и липсата на имущество, обективна невъзможност за даване на издръжка. Касаторът твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика.
Ответната страна Д. Г. С., в представения писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК,срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. Ж. Т. и Р. Т. Т. срещу Д. Н. С. иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 18.01.2010г. За да потвърди първоинстанционното решение, с което претенцията на ищците е отхвърлена, въззивният съд е приел, че не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за отмяна на дарението. Посочено е, че е установена трайна нужда от допълнителни средства за издръжка на ищците; покана към ответника и липса на предоставени такива средства от негова страна. След съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и съдебни експертизи, съдът е приел, че ответникът Д. С. обективно не е могъл да даде исканата от дарителите издръжка, тъй като средствата, с които той разполага са недостатъчни за удовлетворяване нуждите на неговото домакинство – приходите му са в по-малък размер от установените разходи. В тази връзка е направен изводът, че не е налице проява на непризнателност от страна на надарения, тъй като отделянето на поисканата от ищците сума в размер на 200 лв., би поставило семейството на ответника в по-лошо материално положение от това на дарителите. В. съд се е позовал и на разрешението по ТР №1/2013г. ОСГК на ВКС, като с оглед установената обективна невъзможност за предоставяне на издръжка е приел, че отказът на ответника да дава такава не се дължи на морално укорима непризнателност към ищците. С тези мотиви предявеният иск за разваляне на договора за дарение е преценен за неоснователен и е отхвърлен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Съгласно приетото с ТР №1/2009г. ОСГТК на ВКС, за да се селектира касационната жалба, изведеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/.
Първите два въпроса, поставени от касаторите, се отнасят до задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да постанови обосновано решение. По същество аргументацията на проблемите в изложението касае правилността на въззивното решение, която не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК. К. са въвели твърдения за процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция, изразено е несъгласие с обсъждането на доказателствата, преценката и анализа им от страна съда и като цяло е оспорена обосноваността на правните изводи в решението. Така формулираните оплаквания съставляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, по които съдът се произнася след допускане на касационното обжалване, при разглеждане на спора по същество /чл.290 – чл.293 ГПК/.
Следва да се отбележи, че последователно в практиката си /включително и тази, цитирана от касаторите/ ВКС на РБ е приемал, че съдебното решение следва да бъде постановено след анализ и оценка, поотделно и в съвкупност, на всички събрани по делото доказателства; след обсъждане на всички възражения и доводи на страните, както и на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдебният акт трябва да е обоснован – изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти), трябва да съответстват на събраните по делото доказателства. В. решение е съобразено с тази задължителна съдебна практика.
Третият въпрос, поставен от касаторите, най-общо касае преценката на възможностите на надарения, при отправено до него искане, да дава издръжка на дарителите. С ТР №1/2013г., ОСГК на ВКС прие, че при иск за отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо състояние от това на дарителя. Договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден. При него срещу полученото, дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова задължение за даване на издръжка. За да послужи като основание за разваляне на договора за дарение, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма на непризнателност към дарителя. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. В този смисъл, обект на изследване и преценка са и възможностите на дарения.
В. решение, по поставения проблем, не противоречи, а съответства на цитираната задължителна съдебна практика. Съдът е изследвал имущественото състояние на страните, като за ответника е посочил, че давайки поисканата му издръжка, дареният ще постави себе си и лицата, които е длъжен да издържа в по-лошо състояние от това на дарителите. На тази база е формиран изводът липса на укоримо поведение от страна на ответника спрямо ищците, респ. за неоснователност на претенцията за разваляне на договора за дарение. Цитираните от касаторите съдебни решения са постановени преди приемането на посоченото по-горе тълкувателно решение, с което противоречивата практика е преодоляна. Позоваването на жалбоподателите на особеното мнение в ТР е без правно значение, тъй като то няма задължителен характер.
Четвъртият въпрос в изложението – „следва ли съдът да отчете действията на ответника, с които той умишлено се е разпоредил с дареното имущество в полза на свои родственици” – е ирелевантен за делото, тъй като по такъв проблем въззивният съд не се е произнасял. Обективната невъзможност на дарения да дава средства за издръжка на дарителите си, въобще не е обоснована с обстоятелството, че ответникът междувременно се е разпоредил с имота, дарявайки го на своята майка. Отделен е въпросът дали и доколко той би могъл да извлича някакви ползи от подареното му имущество, при положение, че върху него е учредено пожизнено право на ползване на трето лице.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №520 от 03.11.2014г., постановено по възз.гр.д.№694/2014г. по описа на Окръжен съд- Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.