О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 25.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. 2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 4693 /2013 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. А. С., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Р. В. Г. и А. В. Г., всички от [населено място], чрез адв. З.М. – САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1487 от 16.07.2013 год., по в.гр.д.№ 1280/ 2013 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 23.11.2012 год., по гр.д.№ 8966/2010 год. за отхвърляне на предявените от настоящите касатори, в качеството им на ищци, активно субективно съединени преки искове срещу [фирма], [населено място], основани на чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумите, както следва: 40 000 лв. за ищцата С. до пълния заявен от нея размер от 60 000 лв.; 10 000 лева за ищцата Р. Г. до пълния предявен от същата размер от 40 000 лева и за разликата над 15 000 лева за ищцата А. Г. до исковата сума от 50 000 лв., както и в частта, с която в тежест на Н. А. С. е възложена отговорността за деловодните разноски по компенсация , възлизащи в общ размер от 2 210.00 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
Основно касаторите, чрез процесуалния си представител адв.З.М., възразяват срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че присъденото в съответния общ размер за всеки един от тях обезщетение за понесените индивидуални неимуществени вреди от процесното ПТП е справедлив паричен еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси на материалното и процесуално право, а именно: за приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и за задължението на съда при определяне паричния еквивалент за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди, да съобрази всички обстоятелства и да изложи съответни мотиви за това.
Като израз на поддържаното противоречие със задължителната практика на ВКС са посочени : ППВС № 4/68 год. и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на отделни състави на касационната инстанция: № 49/27.04.2011 год., по гр.д.№ 697/2010 год. на ІІІ г.о.; № 132 /29.04.2011 год., по гр.д.№ 645/2010 год. на ІІІ г.о.; № 158 от 28. 12. 2011 год., по т.д.№ 157/2011 год. на І т.о.; № 16 от 06.03.2012 год., по т.д.№ 461/2011 год. на ІІ т.о.; № 95 от 24.06.2013 год., по т.д.№ 220/2012 год. на ІІ т.о.; № 229/ 15.07.2013 год., по гр.д.№ 1179/2012 год. на ІV г.о. и № 172/ 07.10.2013 год., по т.д.№ 700/2012 год. на ІІ т.о..
По съображения, „че така горепосочените правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС”, те според касаторите, „са и от значение за точното прилагане на закона.”
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно срещу въведените касационни основания, излагайки подробни доводи за неоснователността им.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че в случая, с оглед понесените от всяка една от ищците болки и страдания и прогнозите за цялостно отзвучаване на съответните травматични увреждания и постравматичен емоционален стрес, настъпили в резултат на процесното ПТП от 05.08.2007 год. на пътя София- В., в близост до [населено място], справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение, като паричен еквивалент за неимуществените вреди на пострадалите са съответните присъдени суми от 40 000 лв. общо за ищцата С., 10 000 лв. за детето Р. Г. и 15 000 лв. за детето А. Г..
Следователно решаващите мотиви в обжалвания въззивен съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касаторите въпрос на материалното право, като релевантен за крайния правен резултат по делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия е неоснователно позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителната практика на ВКС, цитирана и от касаторите, справедливото по см. на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди е свързан всякога с преценка на конкретни факти и обстоятелства, установени чрез ангажираните доказателства, които са различни за отделните съпоставяни дела. Затова, сама по себе си съществуващата разлика в присъдените суми за възмездяване неимуществените вреди на пострадалите от деликт лица, когато дадените задължителни указания с ППВС № 4/68 год. и със създадената по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, част от която е цитираната в касационната жалба, относно критериите, които следва да бъдат взети предвид и преценени при определянето му са спазени, както е и в разглеждания случай, не е основание за прилагане на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до обосноваността на извършената от решаващия съд преценка на доказателствения материал по делото за отделните правно важими критерии, вкл. особеното значение на външния вид на ищцата С., която всъщност касаторите оспорват, то тя е ирелевантна за предпоставките за допускане на касационното обжалване и не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, независимо дали касационните оплаквания, свързани със същата са евентуално основателни – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че предвид определения общ размер обезщетение на всеки един от ищците, с оглед конкретно понесените болки и страдания и датата на извършеното ПТП, въззивната инстанция явно е съобразила и общественото разбиране за справедливост към релевантния за спора момент, несъмнено детерминирано от съответната икономическа конюнктура в страната, което също е от значение при приложението на чл.52 ЗЗД.
Вторият формулиран в изложението на касаторите по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, освен, че е в известна степен непрецизно поставен, то касаещ задълженията на съда, установени с чл.12 ГПК, разпоредба – аналогична на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ и с чл.236, ал.2 ГПК, чийто аналог е чл.189, ал.2 ГПК/отм./, е и неотносим към предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Както последователно приема в практиката си ВКС, формирана при действащия ГПК, визираните задължения на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, от значение за спорното право, установяващи отделните твърдяни от страните обстоятелства, както и да изложи мотиви към съдебния си акт, са част от императивно възложената му правораздавателна функция на съд по съществото на спора, поради което изпълнението им в съответствие с изискванията на процесуалния закон, което всъщност касаторите оспорват под формата на правен въпрос, като относима към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, подлежи на касационна проверка само при разглеждане на касационните оплаквания по същество, т.е., след доказано наличие на предпоставките за достъп до факултативен касационен контрол, което в случая доказване не е осъществено.
Неоснователно е и позоваването на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че бланкетно въведен, чрез частично възпроизвеждане на законовия му текст, без аргументация в какво се изразява значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съобразно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание във визирания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, последния въобще не подлежи на обсъждане от състава на касационната инстанция, то самото наличие на задължителна практика по приложението на конкретните законови разпоредби – чл. 52 ЗЗД, чл.12 ГПК/ съотв. чл.188 ГПК/ отм./ и чл.236, ал.2 ГПК/ чл.189, ал.2 ГПК/респ. отм./, която няма дори въведена обществена и/ или правна необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, изключа приложението му.
Ответната по касационната жалба страна, в срока по чл.287, ал.1 ГПК, е претендирала деловодни разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени размер на сумата 500 лв., съгласно чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1487 от 16.07.2013 год., по в.гр.д.№ 1280/ 2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Н. А. С. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 лева /петстотин лева/ деловодни разноски за настоящето производство
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: