4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 27.04. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1416/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат М. Райдойнов като пълномощник на Д. Г. П. от[населено място], срещу въззивното решение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 3567/2006 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Г. Н. С. и И. А. Ф. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение частично е отменено решението от 29.05.2006 г. по гр. д. № 2798/2004 г. на Софийския районен съд и са уважени предявени срещу жалбоподателката иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на апартамент и магазин, находящи се в сградата на [улица] в[населено място], и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумите 3 200 лева и 2 560 лева – обезщетение за ползуването на имотите за периода от 15.04.2003 г. до 26.01.2004 г., а в отхвърлителната част по исковете по чл. 86 ЗЗД първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд приел, че ищците Г. С. и съпругата му Ил. Ф. са собственици по наследяване от сина им В. Г. С., починал на 20.06.2000 г., на имотите, предмет на делото, върху които ответницата осъществява фактическа власт. Защитното й възражение, че е придобила собствеността по силата на саморъчно завещание от собственика от 09.06.2000 г., съдът намерил за неоснователно. Приел за установено, че завещанието е написано от завещателя, но не е подписано от него, доколкото след завещателните разпореждания не е положен подпис. На мястото за това след текста “Саморъчен подпис: ”, няма подпис. Тази липса не се преодолява от написаното отдолу име на завещателя /инж. В. С./. Поставянето на скоби набляга на факта, че така се означава чий трябва да бъде подписът отгоре. Като взел предвид, че завещателят има установен подпис в класическия смисъл на думата, който е положил в нотариалния акт за придобиване на собствеността, а и от целия прочит на завещанието, съдържащо поставени двуточия за последващи данни, които не са вписани, съдът заключил, че то има характер на проект за завещание.
В обобщение е прието, че като съставено в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗН, завещанието, което по разпоредбите на Закона за наследството е строго формален акт, е нищожно и затова ответницата не може да придобие правото на собственост по наследяване по завещание. При това положение, и без оглед обстоятелството, че възражението за унищожаемост на завещанието е останало недоказано, въззивният съд приел, че ищците са собственици и ответницата следва да им предаде владението на имотите, както и да им заплати обезщетение за времето, през което ги е ползувала без правно основание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора, и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В разглеждания случай в изложението това не е сторено изрично, но от обстоятелствената му част и с оглед правомощията си да конкретизира и уточни правния въпрос от значение за изхода на делото, настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че това е въпросът дали едно саморъчно завещание може да се счете за подписано, ако завещателят е изписал титлата си, първата буква на собственото си име и цялото си фамилно име.
Съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. общата и трайна практика на Върховния касационен съд се включва в обхвата на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Според разясненията в т. 3 на посочения тълкувателен акт това основание не е налице в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивниия съд.
Разглежданият случай е точно такъв. Жалбоподателката твърди, че определящият изхода на спора въпрос е разрешен в противоречие с константната практика, според която законът не посочва какъв следва да бъде подписът на завещателя: той може да е написал само първото си име, да е изписал цялото си име, може да е посочил псевдонима си или да е поставил парафа си, при което следва да е установено по един недвусмислен начин, че този подпис е на завещателя. Въпреки това тя не е представила влезли в сила съдебни актове, в които този въпрос да е разрешен по различен от приетия в обжалваното решение начин.
Не е налице противоречива практика на съдилищата и когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящите изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са взели в сила – т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова и доводът на жалбоподателката, че са налице две коренно противоположни решения на първоинстанционния и на въззивния съд, не налага извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради неточно прилагане на закона е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с това, че въззивният съд неправилно е приел липса на подпис на завещателя, при положение, че е налице лично изписване на титлата, първата буква на собственото име и фамилията на завещателя.
Неточното прилагане на закона е основание за допускане на касационно обжалване само в рамките, очертани с т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно когато произнасянето на Върховния касационен съд ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая жалбоподателката не е изложила доводи неточното тълкуване на закона да е довело до създаване на съдебна практика, която следва да бъде преодоляна.
Не е налице и втората хипотеза на посоченото основание – до развитие на правото би се достигнало, когато законът е непълен, неясен или противоречив, така че разглеждането на касационната жалба би довело до създаването на съдебна практика по прилагането му или до осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени – т. 4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Разглежданият случай не е такъв.
Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Други изисквания към подписа законодателят не е поставил с изключение на това, че подписът, според изр. 2, трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Подписът е саморъчно изписване на името. Изяснено е в правната теория, че той може да се изрази чрез комбинация от линии, чрез изписване на трите имена, със съкращаване на първото, с изписване на името, с което лицето е известно, макар то да не съвпада със законно установеното словесно обозначение на лицето, и др. Съгласно чл. 144 ГПК /отм./, съответно чл. 180 ГПК от 2007 г., доказателствената сила на частния документ, какъвто е и саморъчното завещание, лежи върху подписа. Въз основа на подписа съдът е длъжен да приеме, че текстът преди него представлява изявление на лицето, което се е подписало под текста. Въпросът обаче, дали в документа има подпис или не, съдът решава по свободно убеждение с оглед събраните по делото доказателства, предвид различните възможни начини на изписване на името. Затова и не може да се счете, че нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН в частта относно изискването саморъчното завещание да бъде подписано, е непълна или неясна, за да се налага нейното тълкуване от Върховния касационен съд по повод случая, пред който страните са изправени.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 3567/2006 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: