3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 336/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 410 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 9138 от 18.06.2010 г. по ч.гр.д. № 4104/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 29.05.2008 г. по гр.д. № 14491/2008 г. на Софийския районен съд, 26-ти състав, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Ю. Д. С. за сумата 2 658,88 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 02.05.2005 г. до 01.04.2008 г., както и за законна лихва, считано от датата на заявлението.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника отговаря на всички изисквания на чл. 410, ал. 2 ГПК, но поддържа, че независимо от направения противен извод, съдът, след като е констатирал нередовността му е следвало да процедира по чл. 101 ГПК, като му даде указания за отстраняване на нередовността на заявлението.
В депозираното съгласно чл. 284, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК изложение допустимостта на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обоснована с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значим процесуалноправен въпрос /без същият да е посочен конкретно/, който е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, но не се сочат съдебни актове в подкрепа на това твърдение, като вместо това са развити съображения относно наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна по частната касационна жалба Ю. Д. С. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване ВКС, II т.о., приема следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу Ю. Д. С. от [населено място], въззивният съд е приел, заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като в него не се съдържат обстоятелствата, на които се основава вземането – липсва описание на имота, за който се отнася потребената топлоенергия.
Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Макар да не е изрично формулиран, с оглед твърденията в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК би могло да се приеме, че поставеният от частния касатор процесуалноправния въпрос е свързан с нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за задължението на съда да укаже на страната да я отстрани. Безспорно, в случая този въпрос е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е обусловил изхода му. По отношение на него обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не се доказва твърдяното противоречие в практиката с представяне или цитиране на съдебни актове по поставения въпрос.
Независимо от изложеното, следва да се посочи, че по въпроса за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вече е създадена и задължителна съдебна практика. В множество постановени от ВКС определения по чл.274, ал.3, т.2 ГПК – определение № 431 от 9.12.2008 г. по ч. т. д. № 414/2008 г. на II т. о.; определение № 37 от 19.01.2009 г. по ч. т. д. № 286/2008 г. на II т. о.; определение № 126 от 15.02.2010 г. по ч. т. д. № 815/2009 г. на II т. о.,; определение № 509 от 24.06.2010 г. по ч. т. д. № 172/2010 г. на I т. о.; определение № 744 от 28.10.2010 г. по ч. т. д. № 731/2010 г. на II т. о. и др. е подчертана необходимостта от надлежно индивидуализиране на претендираното вземане чрез посочване на неговите страни, основание и размер, като е застъпено становището, че съобразно препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението за издаване заповед за изпълнение, трябва да отговаря на изискванията за съдържанието на исковата молба, а именно тези по чл. 127, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Проверката, която извършва съдът в заповедното производство по чл. 411, ал. 2 ГПК, е различна от тази по чл. 129, ал. 2 ГПК, свързана с нередовността на исковата молба и със задължението на съда да указва на страната да отстрани този порок. В заповедното производство законодателят изрично не препраща към нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК, поради което тя е неприложима към това производство. Обжалваното определение изцяло е съобразено с цитираната практика, поради което липсва основание за касирането му.
С оглед недопускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество внесената от частния касатор държавна такса в размер на сумата 17.79 лв. /разликата над дължимата такса в размер на 15 лв./ следва да му бъде върната.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9138 от 18.06.2010 г. по ч.гр.д. № 4104/2010 г. на Софийски градски съд.
ОСВОБОЖДАВА внесената от [фирма], [населено място] по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 17.79 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: