О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр.София, 30.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4570 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Р., представляван от адв. И. К., срещу въззивно решение № 295 от 06.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 388/2017 г. Окръжен съд – Пазарджик, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 27 от 20.03.2017 г. по гр. д. № 319/2016 г. на РС – Панагюрище, е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи на ответницата М. К. Р. – взискател по изп.д. № 20168890400508 по описа на ЧСИ Д. С. с рег. №889, разликата над сумата 2 161 лв. до размера на сумата 7 258.73 лв., произтичаща от неизпълнено задължение за заплащане на издръжка за малолетната Г. Георгиева Р., за периода от м.04.2012 г. до м.08.2016 г., ведно с лихвите и разноските по изпълнителното дело.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като счита, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по въпросите: 1/ дължи ли осъденият за издръжка родител, заплащане на такава на детето си и за периодите, когато след раздялата, родителите и детето отново са заживели заедно и дължащият издръжка осигурява такава за цялото семейство; 2/ допустими ли са свидетелските показания за установяване на периодите, в които родителите след раздялата са заживели отново заедно и издръжката за детето е осигурявана чрез цялостното финансово обезпечаване на семейството. Според касатора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по същите няма съдебна практика на ВКС, което обосновава допускането на касационния контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна – М. К. Р. – не е представила писмен отговор и не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С мотивите и даденото разрешение по т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК се прие, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се разпростира и във фазата по чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В случая, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо, като произнесено по нередовна искова молба.
Предявеният от касатора иск е с правно основание чл.439 ал.1 ГПК. В петитума на исковата молба е поискано съдът да приеме за установено, че ищецът „не дължи сумата от 7 258.73 лв. за издръжка на М. К. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], по изп.д. № 20168890400508 по описа на ЧСИ рег. №889 Д. С.”. Като страна – ответник по делото е конституирана и е участвала М. К. Р. в лично качество. Същевременно от изложението на обстоятелствата в исковата молба е видно, че с решение №57/19.04.2012 г. по гр.д.№125/2012 г. на РС – Панагюрище Георги Р. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. на малолетната Г. Георгиева Р., представлявана от нейната майка и законен представител М. Р. и именно несъществуването на това парично задължение към детето за периода 2012 г. – 2016 г. /предмет и на образуваното изпълнително дело/ е поискано да се установи. С първоинстанционното и въззивното решение искът е разгледан по отношение на М. Р. „в качеството й на майка и законен представител на малолетната Г. Р.”, без на ищеца да са давани указания, или той да е правил уточнения в пасивно легитимираните лица по иска си. Извън това, в исковата молба освен, че липсва конкретизация на оспореното изпълняемо право по основание, размер и период, но и е налице противоречие между обстоятелствената й част и петитума – изложени са обстоятелства и твърдения за един размер на погасеното чрез плащане задължение за издръжка, а е поискано установяване несъществуването на друг размер на паричното задължение в петитума, без да са изложени обстоятелствата /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, на които се основава това искане.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 295 от 06.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 388/2017 г. Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора Г. Г. Р., представляван от адв. И. К., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе държавна такса по сметката на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 101.95 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по делото ще бъде прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията – докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.