О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 04.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 727/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. С., в качеството му на пълномощник на Е. Н. Д., против решение № 7611 от 19.10.2016 г., постановено по гр. д. № 2346/2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 08.09.2015 г. по гр. д № 39432/2014 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът й срещу Л. С. С. и Л. С. П. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от възможността да ползва собствените си 1/4 ид. ч. от съсобствен недвижим имот – апартамент на първи /партерен/ етаж в сграда на [улица] [населено място], състоящ се от три стаи, хол, вестибюл, кухня, баня, клозет и входно антре със застроена площ от 147.09 кв. м. за периода от 18.05.2011 г. до 17.12.2013 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск в пълен размер, както и присъждане на съдебни разноски за всички инстанции. Касаторът се позовава на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационна проверка във връзка с формулирани в приложеното по делото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. И. – пълномощник на насрещната страна по касация – Л. С. П., в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и се оспорва жалбата по същество.
Ответниците по касация – С. Л. С. и С. Л. С. не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на I г.о. взе предвид следното:
Софийски градски съд се е произнесъл по въззивната жалба на Е. Н. Д. против първоинстанционното решение, с което искът й против Л. С. П. и Л. С. С. за присъждане на обезщетение за лишаването й от възможност да ползва своите ј ид. ч. от съсобствения им апартамент в [населено място], е отхвърлен като неоснователен. Взето е предвид, че в хода на производството ответникът Л. С. С. е починал и с определение от 15.04.2016 г. на негово място са конституирани наследниците му по закон – С. Л. С. и С. Л. С.. Съдът е установил, че видно от констативен протокол от 18.11.2008 г. на нотариус Т., ответната страна Л. С. П. е предложила на ищцата ключ от апартамента, който тя е отказала с мотива, че в стаите, които желае да ползва, имало мебели. Протоколът е съставен след отправена нот. покана до съсобствениците на имота Л. С. и Л. П. от съсобствения между страните имот за осигуряване достъп на съсобствениците Е. Д. и брат и И. Д. до имота. Съсобствеността е възникнала след уважен иск, предявен от наследодателката на Д. по чл. 7 ЗВСОНИ срещу С. с решението по гр. д. № 1961/2004 г. на СГС, влязло в сила на 08.01.2008 г., когато е потвърдено с решение от същата дата, постановено по гр. д. № 730/2006 г. на ВКС.
От протокола от 17.12.2013 г., подписан от страните и приложен като доказателство по делото, се установило, че на посочената дата, на която на ищците е бил предаден ключ от жилището, апартаментът бил необитаем, че стаите са обзаведени, както е описано, а една от тях – северната, е празна. Съдът е счел, че обзавеждането на имота не може да се възприема като пречка за ползването от страна на ищцата, а задължението на ответната страна се свежда само до предоставяне на достъп до имота. Евентуални спорове относно ползването му могат да бъдат разрешени по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. С тези мотиви съдът е достигнал до извод за липсва на пречки, създадени от ответниците, които да са препятствали ползването на апартамента от страна на ищцата. При констатирания неоснователен отказ на Е. Н. Д. да ползва имота, съдът е потвърдил извода на първата инстанция за неоснователност на предявената претенция за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на имота.
Допускането на касационна проверка предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите, формулирани в т. 1 и 2, се отнасят до правилността на преценката на въззивния съд относно наличието на отказ от страна на ищцата да ползва предоставения й имот, като получи ключ от него. Съдът е достигнал до правен извод за неоснователност на предявената претенция за обезщетение, като е посочил, че сама ищцата не е пожелала да ползва имота, съобразно правата си. Това заключение е направено при съобразяване на фактическите данни и събраните доказателства. Съдът е счел за ирелевантни претенциите на ищцата относно състоянието и обзавеждането на имота, като изрично е посочил, че всички спорове относно управлението и разпределението на ползването могат да бъдат разрешени по реда на 32, ал. 2 ЗС и не са предмет на настоящото производство. С този аргумент не са коментирани и следващите нотариални покани, отправени до ответниците, доколкото те съдържат претенции за разпределение на ползването. Преценката дали е налице отказ да се ползва имота, в случай че е отказано получаването на ключ от него, тъй като насрещната страна е настоявала да бъде предаден в процесния апартамент, е извод по същество на спора, поради което поставеният в т. 1 въпросът се отнася до правилността на решението и представлява касационно основание. Във въпросът по т. 2 на изложението се твърди, че направеното предложение за ползване е формално и се иска касационният съд да отговори, какво трябва да бъде реалното предложение. За да отговаря на изискванията за общо основание правният въпрос, формулиран от касатора, следва да е обусловил решаващите изводи, обективирани в обжалваното решение. В производството по чл. 288 ГПК ВКС не дължи произнасяне по отправени от страната въпроси, ако те не са разрешени от съда и обусловили решаващите му изводи. Изложеното се отнася и по отношение на третия и четвъртия въпрос – кога следва да се приеме, че на съсобтвеника е дадена реална възможност да се ползва от вещта и в кои случаи може да се приеме, че е налице „нежелание за ползване“ от съсобственик. Въпросът в т. 5 се отнася до правното значение на отправената повторно покана за предоставяне на ползването. При преценка на събраните доказателства въззивният съд е установил, че за ищцата не са съществували пречки да ползва недвижимия имот, поради което отправените следващи покани са неотносими към заявената претенция. Решаващите изводи на съда не са обусловени от такава преценка, а той е констатирал единствено наличието на претенции относно ползването на имота, които не могат да бъдат разрешени в настоящото производство по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Последният въпрос е процесуалноправен и се отнася до правомощията на въззивния съд и по-конкретното задължението да се произнесе по всички възражения, въведени от страните. Самата жалбоподателка във формулирането на въпроса е посочила, че това задължение се отнася до обстоятелствата, които имат значение за делото. Предмет на настоящия иск е обезщетяване за лишаването от ползване на съсобствен имот. Както вече беше посочено всички спорове и претенции за ползването на съсобствения имот, възникнали между страните, не могат да бъдат разрешени в настоящия процес. Съдът само в допълнение към мотивите е посочил, че наличието на обзавеждане в съсобствения имот не възпрепятства съсобственика да го ползва, а отделно заявените претенции не са били доказани. Следователно така поставен въпросът, макар и от съществено значение за разрешаването на правния спор, е общ и се отнася до възражения, които не са обусловили крайните изводи на решаващия съд.
Липсата на поставен въпрос с предвиденото процесуално значение за обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне касационна проверка. Следва да бъде посочено и това, че обжалваното решение е съобразено с дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, доколкото по делото не е доказано лично ползване от страна на ответниците, което да възпрепятства или ограничава упражняването на правото на собственост на Е. Н. Д.. Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д № 3204/2008 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 241/10.11.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г. по описа на ВКС, I г. о., тъй като по делото не е доказана обективна невъзможност да се ползва имота от всички съсобственици, напротив доказано е, че имотът е необитаем и е с площ от 150 кв. м.
Не са приложени никакви съдебни актове, които да отговарят на изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не са изложени обосновани съображения защо поставеният в т. 5 въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Мотивите на жалбоподателката са единствено по същество, свързани с обосноваване основателността на претенцията й и излагане на собствените й твърдения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7611/19.10.2016 г. по гр.д. № 2346/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: