4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
[населено място], 05,10,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 1732 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение 161/20.05.2016 год. по ч.т.д.№ 138/2016 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 331/16.03.2016 год. по т.д.№ 192 / 2016 год. на Бургаски окръжен съд.С потвърденото определение / в съответната му атакувана част / е прекратено производството по предявен от жалбоподателя против [община] иск, с правно основание чл.307 ТЗ, за изменение на договор № 361/ 29.05.2015 год. за покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен от Общинския горски фонд на [община] , в частта му отнасяща се до срока на договора, продължавайки го с 6 месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с нормата на чл. 307 ТЗ и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото съдът не е разгледал и не се е произнесъл по всички въведени с частната жалба доводи на ищеца .Невъзможността на ищеца да осъществи в договорения срок / предвид забавата на ответника в издаване позволителните за сеч / усвояването на дървесината, според страната обосновава правния й интерес от предявяването на иска по чл.307 ТЗ, за изменение срока на действие на договора.Тази именно невъзможност жалбоподателят квалифицира като неизпълнение на негово задължение по договора, в противоречие с решаващия извод за прекратяване на производството,поради недопустимост на иска, предвид липсата на правен интерес,с оглед изпълнението на дължимата от нето престация към момента на предявяване на иска.Страната,обаче, изначално оспорва правилността на извода, че само неизпълнилата задълженията си по договора страна има правен интерес от предявяването на иск по чл. 307 ТЗ / стопанска непоносимост /.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение , основано на липса на правен интерес от предявяването на иск по чл. 307 ТЗ,въззивният съд е споделил съображението, че правен интерес от предявяването на конститутивния иск има единствено неизпълнила задължението си по договора страна, какъвто не е процесния случай. Договорът , чието изменение досежно срока на действие се претендира с иска по чл.307 ТЗ, е за покупко-продажба на дървесина ,авансово разплатена от купувача– ищец. Усвояването и извозването й не е насрещно поето спрямо продавача задължение на купувача, а действие по получаване от него на договорената престация. Съдът е посочил, че при изпълнено задължение по заплащане продажната цена, за ищеца остават правните възможности да претендира обезщетение вместо изпълнение или да развали договора със съответните от това правни последици.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните процесуалноправни въпроси : 1 / Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения и да изложи мотиви по тях ? ;2/ Следва ли въззивният съд да извърши собствена мотивираща дейност и повторна преценка на възраженията и доказателствата на страните, в качеството на инстанция по същество ? ;3/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно , както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ?, както и материалноправните въпроси : 4/За установяване правен интерес от иска по чл.307 ТЗ дължи ли се установяване какви и в каква част задължения по договора всяка от страните е изпълнила ? ;5/ Предпоставка ли е за правния интерес от иска по чл.307 ТЗ обстоятелството изправна или неизправна страна по договора го предявява ? ; 6/ Кои са предпоставките за наличието на правен интерес за предявяване иска по чл.307 ТЗ ; 7/ Икономически / като факт от обективната действителност / или субективни / като факт от поведението на страните / условия са предпоставка за правен интерес от иска по чл. 307 ТЗ ? Третият от формулираните материалноправни въпроси е относим към приложението на чл.307 ТЗ, при обоснован правен интерес от иска, поради което и напълно неотносим.
Процесуалноправните въпроси, обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал1 т.1 ГПК със задължителна съдебна практика – решения по реда на чл. 290 ГПК – не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.Обстоятелството, че въззивният съд формално би разгледал всички наведени от страната обстоятелства досежно наличието на правен интерес,не предпоставя постигането на различен от настоящия правен резултат, при квалифициране от съда, като достатъчно за липсата му, обстоятелството, че предявяващата иска страна е изпълнила задълженията си по този договор.Както правилно е съобразил съда , усвояването и извозването на дървесината е действие по реализиране получаването на договорената и заплатена от купувача – ищец дървесина , не и изпълнение на насрещно – дължимо към ответника и съставляващо предмет на съществена по договора за покупко-продажба насрещна престация, задължение. Забавата на ответника предпоставя приложимост на други разпоредби в уредбата на правоотношението между страните – чл. 95 и сл. ЗЗД.В този смисъл, отговор досежно допуснати процесуални нарушения в произнасянето на съда, не е от естество да промени правния резултат , решаващ мотив за който е обстоятелството, че претендиращата конститутивната промяна страна,е изпълнила задълженията си. Поради необосноваване на общия селективен критерий , излишно е коментирането на допълнителния такъв.
Аналогични са съображенията за необоснованост на общия селективен критерий от формулираните материалноправни въпроси , изключая преждепосочения под №6, конкретизиран до релевантния за спора въпрос : изпълнението на задълженията по договора от предявяващата иска по чл.307 ТЗ страна подлежи ли на съобразяване досежно наличието на правен интерес от иска ? Не се явява обоснован, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с цитираната съдебна практика. Решения № 566 по т.д.№ 881 / 2004 год. , № 255 по гр.д.№ 1079 / 2001 год. на V г.о. на ВКС, реш.№ 115 по т.д.№ 774 / 2007 год. на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 829 по т.д.№ 2121/ 2003 год. на ІІ т.о. на ВКС са казуална съдебна практика, която обосновава допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК само в хипотеза на идентичност на фактите и обстоятелствата, обуславящи различен по смисъл от дадения от въззивния съд отговор на идентичен правен въпрос . Видно от съдържанието на съдебните актове, в същите не е коментирана хипотеза на предявен конститутивен иск по чл. 307 ТЗ от изпълнила задълженията си по договора страна. Напротив, изрично в последното посочено решение, напълно логично с оглед целите на разпоредбата за бъдещо урегулиране на правоотношението между страните, е възприето, че активно легитимиран да предяви иска по чл.307 ТЗ е длъжникът,както и да не е изтекъл срока на договора ,респ. изпълнението му да е възможно. С търсената чрез конститутивния иск промяна именно длъжникът, с оглед настъпването след сключването на договора на обстоятелства, която страните не са могли и не са били длъжни да предвидят , но при действието на които запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността, цели да промени съдържанието на своето задължение, така че същото да би било в съответствие с така посочените категории. Видно от преждецитираните решения, разглеждащи приложението на чл.307 ТЗ по същество, касае се за промяна в икономическата конюнктура, спрямо съществувалата към момента на формиране на волята на страните, каквито обстоятелства исковата молба не съдържа. Решение № 240 по т.д.№ 259 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС съставлява задължителна съдебна практика по различен от въпроса за обосноваността на правния интерес по иска по чл.307 ТЗ , въпрос – относно преценката за нарушено равновесие ,в резултат на настъпили икономически промени, между престациите на насрещните страни по договор за наем. Жалбоподателят недопустимо смесва процесуалноправните предпоставки за допустимост на иска по чл.307 ТЗ, в частност правния интерес от предявяването му,с подлежащите на разглеждане при произнасяне по същество предпоставки, които именно приложените от същия съдебни актове коментират, но които не са предмет на произнасяне от въззивния съд.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 161 / 20.05.2016 год. по ч.т.д.№ 138 / 2016 год. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
у