О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 22.04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. С. Т. от гр. С., Хасковска област, чрез пълномощника си адв. Д. Маринов от АК-Пловдив, против решение № 183 от 16.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 187 по описа за 2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 21 от 06.02.2009 г., постановено по гр.д. № 153/2008 г. на Свиленградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от “Многопрофилна б. за а. лечение-Свиленград” ЕООД, против Г. С. Т., иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 234 КТ, за заплащане на сумата 13917,18 лв., представляваща обезщетение за неизпълнен договор от 12.02.2002 г. за повишаване на квалификацията, изразяваща се в провеждане на специализация по държавна поръчка по специалността „Г”. С обжалваното решение искът е уважен за сумата от 5000 лв. със законните последици, а е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 13917,18 лв. .
Касаторът поддържа, че въззивното решение в уважената му част е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изведени са следните въпроси, които според касатора са относими към предмета на спора:
– Как следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 237 КТ, с оглед преценката на въззивния съд.
– Императивна ли е нормата на чл. 237 КТ, във връзка с който въпрос да се изследва относимостта на представените по делото доказателства.
В подкрепа на твърденията си, касаторът посочва и представя решение № 4 от 13.02.2006 г. по в.гр.д. № 477/2005 г. на ВТАС, решение № 47 от 15.07.2004 г. по гр.д. № 56/2004 г. на БАС, решение № 1* от 06.01.1994 г. по гр.д. № 514/1993 г. на V ГО на ВКС и решение № 34 от 31.03.2004 г. по гр.д. № 817/2003 г. на ОС Ямбол.
Ответникът по касационната жалба, “Многопрофилна б. за а. лечение – Свиленград” ЕООД, чрез повереника си адв. В, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не са представени доказателства за противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, а именно Постановления на Пленума на ВС или Тълкувателни решения на ВКС. Поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай. Поставените правни въпроси в изложението касаят съществото на спора, но не са основополагащи за неговия изход. Изведените от жалбоподателя въпроси, за които се твърди, че е налице противоречива съдебна практика, касаят изводите на въззивния съд досежно събраните по делото доказателства и съобразяването на данните по делото с конкретна правна норма. Дори и неправилно да са обсъждани от въззивния съд поставените от касатора въпроси, налице ще бъде евентуално основание за касиране на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Но тези въпроси, тъй като не са обуславящи изхода на спора не могат да служат за основание за допускане до касационно обжалване. Това е така, тъй като въпросите за приложението на чл. 237 КТ досежно трудовия договор след обучението, не са обусловили извода на съда относно ангажиране на частичната отговорност на касатора за неизпълнени от него договорни задължения.
Както се посочи по-горе релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените за настоящото производство разноски по делото в размер на 200 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 16.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 187 по описа за 2009 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 7248/14.08.2009 г. на Г. С. Т. от гр. С..
ОСЪЖДА Г. С. Т. от гр. С. да заплати на “Многопрофилна б. за а. лечение-Свиленград” ЕООД, гр. С. деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 200/двеста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: