ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№407
София, 7.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 2 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 201/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. С. М., Б. С. Б. , Б. А. Б. и Д. А. Б. процесуални правоприемници на починалия ищец Б. С. П. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 311 от 26.06.2008 год. по гр. д. № 768/2006 год., с което е оставено в сила решение № 121 от 05.05.2006 год. по гр. д. № 428/2005 год. на С. районен съд в частта, с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален, поради неизпълнение, договор от 11.05.2000 год. сключен с нотариален акт № 167/2000 год. на нотариус при С. районен съд, с който наследодателят на ищците Б прехвърлил на ответника Д. Й. Д. в брак с ответницата Н земеделски земи – нива от 15,378 дка в м. „О”, землището на с. А., съставляваща имот №006005 по плана за земеразделяне на селото при посочени граници и нива от 10,499 дка в м. „Н”, землището на с. А., съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на селото при посочени граници срещу задължение на приобретателите да полагат грижи и предоставят издръжка на прехвърлителя до края на живота му и в частта, с която е отхвърлен насрещния иск на Д. Й. Д. против Б. С. П. за заплащане на сумата 2330 лв., представляваща стойност на предоставени за прехвърлителя грижи и издръжка за периода м. октомври 1996 год. – м. май 2005 год. и отменил решението на първоинстанционния съд в останалата част, като отхвърлил иска за прогласяване нищожността на договора от 11.05.2000 год. сключен с нотариален акт № 167/2000 год. на нотариус при С. районен съд в частта, с която е прехвърлена собствеността на посочените земеделски земи срещу положените от приобретателя грижи до сключването на договора, и отхвърлил иска за заплащане на сумата 2285,90 лв. стойност на прехвърлените два земеделски имота на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Подадена е жалба от Я. С. М., Б. С. Б. , Б. А. Б. и Д. А. Б. против допълнително решение № 516 от 04.11.2008 год. по гр. д. № 768/2006 год. на Великотърновския окръжен съд, с което молбата им за допълване на решение № 311 от 26.06.2008 год. постановено по същото дело е оставена без уважение.
Решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 2285,90 лв. В останалата част, с която е уважен иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и договора е развален в частта, с която са били уговорени полагане на грижи и предоставяне на издръжка след сключването на договора и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 2330 лв. решението е влязло в сила, като необжалвано.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите не са извели съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е отнесен към някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Развити са съображения относими към съществото на спора за неправилност на решението в обжалваните части и решението по чл. 193 ГПК (отм.) с твърдения, че противоречат на представена съдебна практика. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и точното прилагане на закона и развитие на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираното основание не е развито по същество, не е посочен конкретно разрешен с обжалваното решение съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът Д. Й. Д. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на решенията.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани обективно съединени искове в отношение на евентуалност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба допустима, подадена е в срок и е редовна.
От данните по делото, като съществен материалноправен се явява въпроса за характера на сключения договор, с който е прехвърлено право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, като част от престацията е била вече положена в миналото, до сключването на договора, а другата част е уговорена да се престира за в бъдеще. Праводателят на касаторите-ищци е поискал да се обяви нищожността на този договор в частта му, с която е прехвърлена собственост срещу положени минали грижи, като симулиран (привиден) по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и да се развали в частта, с която са уговорени грижи и издръжка за в бъдеще по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Върху тази погрешна теза на ищците за смесения характер на договора е постановено обжалваното решение, което в едната си част е влязло в сила. Ако при сключването на договора, част от престацията е била вече положена в миналото, но прехвърлителят е прехвърлил целия имот, (а не част от него) срещу миналите грижи и срещу задължението за бъдещи грижи и издръжка, договорът е единен, тъй като целта на прехвърлителя, при неговото сключване, е да обезпечи бъдещи грижи и издръжка, като продължение на натуралната престация получена до сключването на договора. Доколкото в договора няма изразена воля, че се прехвърля конкретно определена част от собствеността на имота срещу положени грижи и издръжка до сключването на договора, и срещу грижи и издръжка след неговото сключване, договорът по своя характер остава алеаторен, сключен с цел обезпечаване на престация за в бъдеще до смъртта на прехвърлителя, като продължение на неделимата престация за минали и бъдещи грижи и издръжка.
Изложението за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска за нищожност на договора в частта, с която е прехвърлена собственост за минали грижи, поради липса на основание, и е отхвърлен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за присъждане стойността на прехвърлените имоти, за които се е твърдяло, че са били отчуждени от приобретателя, без да са били представени писмени доказателства за това, съдържа оплаквания по съществото на спора, а от съдържанието на представените съдебни решения не би могло да се изведе основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото в изложението няма изведен съществен материално – правен или процесуалноправен въпрос, за който да се твърди, че е разрешен в противоречие с представената съдебна практика.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е развито по същество, поради което липсват предпоставки за неговото обсъждане.
Относно постановеното решение по чл. 193 ГПК (отм.).
От изложението за допускане на касационно обжалване и подадената против решението касационна жалба става ясно, че първоинстанционният съд е разгледал иска за нищожност на договора като симулиран, като в мотивите е изложил съображения за неговата неоснователност, но не е постановил отхвърлителен диспозитив, а е обявил нищожностт на договора, поради липса на основание. Въззивният съд е отменил решението в тази му част и е отхвърлил този иск. Искането за „допълване на решението” с отхвърляне на иска за нищожност на договора, като привиден, не е било уважено от въззивният съд. Следва да се посочи, че в случая не сме пред „непълно” решение, тъй като съдът има формирана воля по този съединен иск. Когато съдът е пропуснал за изрази в решението част от иначе пълно формираната своя воля е налице необходимост от поправка на явна фактическа грешка, производство, което може да се развие, както по инициатива на съда, така и по молба на страните – чл. 274 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 26.06.2008 год. и решение № 516 от 04.11.2008 год. и двете постановени по гр. д. № 768/2006 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ