О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 14.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 223/2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. П. С. против решение № 688/18.06.2008г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 1563/21.05.2007г. по гр.д. № 5574/2006г. на РС- В. С тази част е осъден Е. П. С. и М. П. С. да отстъпят собствеността и предадат владението на Д. С. Йофчева върху реална част с площ 33 кв.м. от имот 2682, защрихована в зелено в скица, обявена за неразделна част от решението.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че поземлени имоти 2681 и 2682 са образувани при разделяне с делба на бивш имот 1511. Двата новообразувани имота са нанесени в действащия кадастрален план на “П”, одобрен със заповед Р-371/12.11.2001г. Ищцата е купила с н.а. № 160,т.VІІ/2001г. имот 2682 с площ 700 кв.м.. Процесната площ попада по плана в очертанията на този имот. Ответниците са придобили с н.а. № 47, т.LXXXVІ/2004г. имот № 2* с площ по кадастралния план 469 кв.м., а по н.а. – 500 кв.м. По делото е установено, че е имало ограда, която е била преместена от ответника, така, че той е завзел 105 кв.м. от имота на ищцата, но в хода на процеса оградата е премахната и завзета е останала само площта от 33 кв.м., съобразно поставената нова ограда.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е може ли да се уважи иск по чл. 108 от ЗС, ако не е доказано, че ответника ползва процесната част от имота. Същевременно касаторът заявява, че сега е поставена нова ограда от ищцата при която спорната площ остава към неговия имот.
Касаторът обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като се позова на това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС по чл. 108 от ЗС, съобразно която този иск може да се уважи само ако са доказани и трите предпоставки – че ищеца е собственик, че ответника държи, или владее спорния имот и, че липсва основание за това.
Ответникът по касация Д. С. Йофчева оспорва допускането до касация, като счита, че касаторът не е формулирал съществен материално правен въпрос и не е доказал наличие на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос – може ли да се уважи иск по чл. 108 от ЗС, ако не е доказано, че ответникът ползва процесната част от имота, е съществен до колкото отговорът му обуславя крайния изход от спора. Този въпрос обаче е разрешен от съда в съответствие с трайната съдебна практика. С нея се приема, че за да се уважи иска по чл. 108 от ЗС следва да са доказани и трите предпоставки на този иск. В конкретния случай от заключението на СТЕ, приета от възивната инстанция е установено каква част от имота, купен от ищцата попада в оградената от ответника площ и тя е и графично изобразена. Искът по чл. 108 от ЗС се води за имотите, така както те фигурират в действащия план. Разминаването на место на фактическото местоположение на оградата с имотната граница по плана е достатъчно основание да се приеме, че допълнително оградената площ от чуждия имот се ползва без основание, защото имотите са придобити по сделка съобразно одобреното изменение на кадастралния план. Без значение е местонахождението на постройките, особено ако те са незаконно построени. В този смисъл действително исканата от касатора СТЕ за точното метонахождение на постройките в двата съседни имота е ирелевантно за спора и правилно искането е оставено без уважение.
И в частта за разноските решението е съобразено с практиката на ВКС, тъй като частичното освобождаване на имота в хода на процеса не е основание касатора /ответник по иска/ да се освободи от разноски. Отговорността за разноски е основана на предявяване на иск неоснователно, а с поведението си касаторът-ответник е дал основание за предявяване на иска, поради което носи отговорност за разноски.
Предвид изложеното, въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, включително и представената от касатора, поради което е неприложима нормата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационна проверка на въззивното решение..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 688/18.06.2008г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Е. П. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: