4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
С., 1.04. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1344/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. П. чрез адвокат А. Р., Адвокатска колегия Б. против въззивно решение от 08.03.2012г. по гр. дело № 5733/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.12.2010г. по гр. дело № 8101/2010 г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на жалбоподателя против Агенция „Митници” с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна на уволнението извършено на основание чл. 71 КТ със заповед № 9236 от 14.12.2009г., възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода 14.12.2009г.-14.05.2010 г. в размер на 2500 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени девет правни въпроси, които касаят – в едната си част приложението на чл. 123 КТ, в друга част дали мотивите на въззивния съд отговорят на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК и въпрос може ли съдът да се произнесе по недействителност на трудов договор или отделна клауза от него без за това да е предявен нарочен иск – служебно или по повод или възражение на страните – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Агенция „Митници” в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че обжалваното решение е постановено при точно прилагане на закона, а поставените правни въпроси не обуславят изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не обуславят приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Прието е с обжалваното решение, че преди да бъде назначен при ответника, ищецът е изпълнявал длъжността „изпълнител -контрольор” към Управление „Пътни такси и разрешителни” (У.) към Национална агенция „Пътна инфраструктура” като трудовият договор с този работодател е бил прекратен със заповед от 14.10.2009г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, вр. §29, ал. 4 ПЗР на ЗИД на Закона за пътища. Със заповед от 17.10.2009г. ищецът е назначен по трудов договор за неопределено време със срок за изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя на длъжността „младши специалист” (контрольор) в Агенция „Митници” към Министерски съвет. Този договор е прекратен в срока за изпитване със заповед от 14.12.2009г., връчена на 15.12.2009г. на основание чл. 71 КТ, предмет на оспорване по настоящето дело.
На спорните по делото въпроси налице ли е правоприемство между предходния и новия работодател по чл. 123 КТ и в тази връзка новият работодател имал ли е право да сключи с ищеца договор със срок за изпитване с обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение с предходния работодател е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата във вр. с § 29, ал. 4 ПЗР на З., като за работниците и служителите от Управление „Пътни такси и разрешителни” в Национална агенция „Пътна инфраструктура” към МС не е налице правоприемство по смисъла на чл. 123, т. 7 КТ – прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго с прехвърляне на материални активи, поради липса на доказателства прехвърлената дейност да е запазена с организационната си структура (веществена и на работна сила) при ответника. Съдът се е позовал на § 29 ПЗР на З., с който по различен начин са уредени трудовите правоотношения при преобразуването на Национална агенция „Пътна инфраструктура” към Министерски съвет и преминаването й към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като в ал. 3 е посочено, че трудовите правоотношения с работниците и служителите от Национална агенция „Пътна инфраструктура” към МС се уреждат при условията и реда по чл. 123 КТ, с изключение на тези по ал. 4, според която трудовите правоотношения с работниците и служителите от Управление „Пътни такси и разрешителни” в Национална агенция „Пътна инфраструктура” към МС се прекратяват при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ от влизане в сила на измененията в У. правилник на Агенция „Митници”. При тази правна уредба е прието, че сключеният с ищеца трудов договор от 17.10.2009г. с Агенция „Митници” е нов и работодателят е могъл да уговоря клауза за срок за изпитване в своя полза.
По поставения процесуалноправен въпрос, какво трябва да съдържат мотивите на въззивното решение, липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното решение е изготвено при съобразяване изискванията на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК ВКС. Мотивите на решението отразяват решаващата дейност на съда, който е извършил самостоятелна преценка на доказателствата събрани пред първата инстанция (пред въззивната инстанция няма ангажирани нови доказателства), направил е собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и като е констатирал пълно съвпадение с тези на първата инстанция е потвърдил решението.
По материалноправния въпрос за приложението на чл. 123, т. 7 КТ.
Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 1654/2010г. ВКС, четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 Г., с което на въпроса – дали в случай на отмяна на уволнението ищецът е бил носител на потестативното право на възстановяване на работа, щом след уволнението му и преди възстановяването му на работа, структурното подразделение в което е заемал длъжността по силата на закона (Закона за пътищата) е преминало в друга агенция в структурата на държавната администрация и по-конкретно, Управление „Пътни такси и разрешителни” е било закрито при ответника работодател и дейността му е преминала в друга агенция в структурата на държавната администрация – Агенция „Митници” е прието, че въззивният съд е следвало да конститутира като ответник по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ правоприемника Агенция „Митници” и да се произнесе по иска по отношение на него, т. е. прието е, че възстановяването на ищеца следва да се извърши при новия работодател.
Този отговор е даден в хипотеза – възстановяване на работник след отмяна на незаконно уволнение, при която междувременно предприятието – работодател е закрито, която е различна от разглежданата по настоящето дело – трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със стария работодател, поради съкращаване на щата по силата на закона – § 29, ал. 3 ПЗР З., същият е назначен при новия работодател на основание ал. 4 с трудов договор сключен на основание чл. 70 КТ, като въпросът е дали този трудов договор е нов и с него работодателят може ли да уговоря срок за изпитване. Даденият с обжалваното решение отговор, че договорът е нов и липсва правоприемство по чл. 123, т. 7 КТ, поради което новият работодател има право предварително да провери дали замисленият от него трудов договор (в случая за неопределено време) ще удовлетвори интересите, които инвестира в един окончателен договор, не влиза в противоречие с приетото в посоченото съдебно решение. Липсва идентичност между правните въпроси разрешени с двете съдебни решения, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. В този смисъл т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК ВКС.
Въпроса може ли съдът да се произнесе по недействителност на трудов договор или отделна клауза от него без за това да е предявен нарочен иск – служебно или по повод или възражение на страните не е обуславящ за изхода на делото и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.03.2012г. по гр. дело № 5733/2011г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ