1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 01.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1855 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], Република Гърция, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, чрез клона си „А. Банка – Клон България“ К., [населено място], чрез процесуален представител адв. М. Ц. И. срещу решение № 98 от 05.03.2015г. по в. гр. дело № 1070/2014г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1394 от 19.09.2014г. по гр. дело № 1026/2014г. на Плевенски районен съд, 4 граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], Република Гърция чрез клона си „А. Банка – Клон България“ К. срещу Г. Г. Н. от [населено място] за установяване съществуване на вземането, което ищцовото дружество има към ответника за разликата над 684,81 лв. до 11 608,55 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 254-56/2009 от 22.01.2009г., анекс №1 от 24.11.2009г. и анекс № 2 от 24.11.2011г., както и за разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение за разликата над 144,21 лв. до 875,43 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложено към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос за времето и начина на уведомяване на длъжника за упражненото право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, който се решава противоречиво от съдилищата. За установяване на противоречива съдебна практика касаторът сочи решение от 11.07.2014г. по гр. д. № 10201/2012г. на СГС, I ГО, 10 състав и решение № 131/05.11.2014г. по т. д. № 57/2012г. на ВКС, ТК, I отделение.
Ответницата Г. Г. Н. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
По отношение на претендираната главница въззивният съд е приел, че част от заявената претенция в размер 684,81 лв. е дължима поради нейната изискуемост, доколкото са настъпили посочените в договора за кредит и погасителния план към него падежи на дължимите погасителни вноски преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Относно останалата част за разликата над 684,81 лв. до пълния предявен размер 11 608,55 лв. решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на иска като се е аргументирал с обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е настъпил падеж съгласно съпровождащия договора за кредит погасителен план, нито банката се е възползвала по надлежен ред от правото си да обяви предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Въззивната инстанция се е позовала на Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС като е изложила съображения, че Тълкувателното решение намира приложение и относно конкретната уговорка в чл. 20 от договора за кредит, доколкото с него се цели да се изключи действието на фикция за уведомяване от банката – кредитор на длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Доводите във въззивната жалба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита с връчването на поканата за доброволно изпълнение, предвид приложението на чл. 235 ,ал.3 от ГПК, са приети за неоснователни по аргумент от т. 18 на посоченото Тълкувателно решение – обявяването на предсрочната изискуемост и достигането до знанието на длъжника трябва да се извършва преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; изключена е възможността за саниране на този порок, касаещ предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора за кредит чрез действия, последващи подаването на заявлението за заповед за изпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос за времето и начина на уведомяване на длъжника за упражненото право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Когато по релевантните правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК противоречивото преди това решаване на въпросите не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдебната практика е уеднаквена.
В настоящия случай по формулирания от касатора материалноправен въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, които обуславят нейното настъпване. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника, защото до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита поради това, че заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или след подаване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са осъществени уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване, и представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, но не може да бъде взето предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението.
Възприетото от въззивния съд разрешение на релевантния материалноправен въпрос е в съответствие с посочената постоянна практика на ВКС, поради което не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на касатора на противоречиво разрешаване на въпроса в решение от 11.07.2014г. по гр. д. № 10201/2012г. на СГС, I ГО, 10 състав и решение № 131/05.11.2014г. по т. д. № 57/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, тъй като цитираното решение на ВКС е в смисъла на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, а решението на СГС не обосновава наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК при наличието на задължителна съдебна практика, формирана от ВКС.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 05.03.2015г. по в. гр. дело № 1070/2014г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1394 от 19.09.2014г. по гр. дело № 1026/2014г. на Плевенски районен съд, 4 граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], Република Гърция чрез клона си „А. Банка – Клон България“ К. срещу Г. Г. Н. от [населено място] за установяване съществуване на вземането, което ищцовото дружество има към ответника за разликата над 684,81 лв. до 11 608,55 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 254 -56/2009г. от 22.01.2009г., анекс №1 от 24.11.2009г. и анекс № 2 от 24.11.2011г., както и за разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение за разликата над 144,21 лв. до 875,43 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.