О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 01.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1471/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. Д. от [населено място] срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.05.2016 г. по в. т. д. № 22/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срок за връчване на препис от исковата молба и за депозиране на отговор по нея.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да разгледа молбата за възстановяване на срок, тъй като въпросът дали той е бил призован законосъобразно, за да може да подаде отговор на исковата молба, е от първостепенно значение за делото. Излага съображения, че след като е констатирал, че с оглед твърденията в молбата по чл.64 ГПК срокът за подаване на отговор не е започнал да тече, съдът е следвало да постанови връчване на препис от исковата молба и да му предостави срок за отговор.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника [фирма] – [населено място], който оспорва частната жалба като неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане молбата на Н. С. Д. за възстановяване на срока за връчване на препис от исковата молба, по която е образувано т. д. № 173/2015 г. на Търговищки окръжен съд, и за подаване на отговор на молбата, Варненски апелативен съд е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като не съдържа твърдения за пропускане на срока за отговор на исковата молба поради наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Въззивният съд е посочил, че процесуалният ред по чл.64 ГПК е приложим при условие, че определен срок в съдебното производство е пропуснат и че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, настъпили в периода след началния момент на срока до неговото изтичане. Като е съобразил, че в молбата по чл.64 ГПК молителят поддържа нередовно връчване на исковата молба и не твърди наличие на особени и непреодолими обстоятелства, попречили да подаде отговор, съдът е направил извод, че при твърдения за нередовно връчване срокът за отговор не би могъл да започне да тече и че процесуалният ред за защита по чл.64 ГПК е неприложим.
Определението, с което е оставена без разглеждане молбата по чл.64 ГПК, е правилно.
Производството по чл.64 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускане на установените от закона или на определените от съда срокове за извършване на съдопроизводствени действия. Посоченият способ е приложим тогава, когато срокът е започнал да тече и страната, която иска възстановяването му по реда на чл.64 ГПК, е пропуснала да извърши дължимото процесуално действие до неговото изтичане. Съгласно чл.64, ал.2 ГПК, пропуснатият срок подлежи на възстановяване, ако страната докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
С молба, депозирана във въззивното производство по в. т. д. № 22/2016 г., частният жалбоподател Н. Д. е поискал от Варненски апелативен съд да възстанови на основание чл.64 ГПК срокът за подаване на отговор на исковата молба, по която е образувано т. д. № 173/2015 г. на Търговищки окръжен съд. Искането за възстановяване на срок е обосновано с твърдения за допуснати процесуални нарушения при връчване на исковата молба, лишили жалбоподателя от възможността да депозира отговор като оспори предявения срещу него иск и ангажира доказателства. В молбата не се съдържат твърдения, че срокът за отговор е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят – ответник не е могъл да преодолее. Предвид съдържанието на молбата, правилно въззивният съд е преценил, че тя е процесуално недопустима, тъй като направеното с нея искане за възстановяване на срок не попада в хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК. Твърденията за нередовно връчване на исковата молба изключват началото на течението на срока за отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 ГПК. Отделно от това, доколкото молбата не съдържа твърдения за пропускане на срока поради наличие на особени непредвидени и непреодолими за страната обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, не би могло да се приеме, че искането за възстановяване на пропуснат срок е относимо към хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК. Доводът на частния жалбоподател, че при констатация, че срокът не е започнал да тече и не е пропуснат, въззивният съд е следвало да му връчи препис от исковата молба и да му предостави срок за отговор, е неотносим към преценката на правилността на обжалваното определение и настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.05.2016 г. по в. т. д. № 22/2016 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :