О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 11.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕНА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4495/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. В. срещу решение №107 от 08.06.2016г . по в. гр.дело № 211/2016г. на Пловдивски апелативен съд ,с което е потвърдено решение №18 от 22.01.2016г на Окръжен съд –Пазарджик , за отхвърляне на предявения от касатора иск на основание чл.49 от ЗЗД срещу [община] за обезщетение на неимуществени вреди ,причинени от предявен и поддържан от длъжностни лица при общината неоснователен граждански иск за вреди в наказателен процес,по повдигнато срещу ищеца обвинение в престъпление по чл.219,ал.3,във вр. ал.1 НК.
В изложението по допускане на касационно обжалване са развити съображения по чл. 280 ал.1 ГПК , по въпроса: следва ли въззивния съд да изпълни задължението си в случай ,че във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доклада , въззивният съд дължи ли даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства които са пропуснали да извършат в първа инстанция Противоречието е с т.2 от ТР № 1 /09.12.2013г ОСГК на ВКС. Въззивният съд е трябвало отчете оплакването на въззивния жалбоподател , че ответникът не е изпълнил задължение да представи по делото като доказателство Одитен доклад на АДФИ от 2006г , съответно да приеме приложените към въззивната жалба писмени доказателства, представляващи страници от същия , тъй като ищецът се е сдобил с цялата административна преписка след даване ход по същество в първа инстанция .
Поставени са и материалноправнивъпроси в изложението , засягащи изследването на причинната връзка за настъпването на вредата и противоправността като елементи на деликтния фактически състав : съдът да изясни при каква обстановка е настъпила вредата и дали е резултат от противоправно поведение на дадено лице (т.2), когато искът е за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложител по чл. 49 ЗЗД. Формулирани са въпроси може ли да се квалифицира като противоправно поведението на длъжностното лице в случая – при предявяване на граждански иск за вреди срещу ищеца в рамките на воденото срещу него наказателно производство, при знание на определени факти , които се постулират във въпросите по т.3, т.4 от изложението ), а именно че в одитния доклад , допълнителната му част , има констатация, която според съдържанието на въпроса води до отпадане на отговорността за претендираните 354 453,83 лв. вреди , както и че към датата на предявяване на гражданския иск, вредите били вече репарирани ,тъй като за тях е ангажирана отговорността на фирмата – изпълнител по сключени договори и е бил издаден изпълнителен лист.Сочи се основание по чл.280ал.1 т.1 ГПК
Постъпил е отговор , с който [община] чрез пълномощник адв. Г.И., оспорва по всеки един от въпросите наличието на основание за допускане до обжалване . Въпросите се обосновават с невярни твърдения в касационната жалба за процесуални действия , каквито ищецът не е предприемал , поставят се общо , без връзка със случая по делото и предмета на спора , както е очертан с исковата молба.Обосновани съображения за допускане до касационно обжалване липсват изложени . Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение , прилагат се доказателства за банков превод на същото и списък .
След преценка, Върховен касационен съд счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По фактическия състав на основанието за отговорността на ответната община съгласно чл. 49 ЗЗД да обезщети ищеца за неимуществени вреди от това ,че нейни длъжностни лица са подали сигнал до разследващи органи и е бил предявен граждански иск в наказателния процес, по повдигнато срещу ищеца обвинение по чл.219,ал.3,във вр. ал.1 НК за престъпление по служба, въззивният съд се е позовал на липсващ съставомерен елемент, като отговорът на който и да било от поставените въпроси няма да промени този извод.
Изтъкнатото от защитата ТР № 1 /09.12. 2013г, ОСГТК на ВКС дава положителен отговор на първия поставен в изложението въпрос от процесуално естество , но този отговор няма връзка с приложимото в случая процесуално разрешение по доказателствените искания на ищеца , които въззивният съд не е уважил. Касае се за искане да че приемат части от одитен доклад , чието съществуване и съдържание е било известно на ищеца при завеждането на иска –съществуването му е изтъкнато в исковата молба, а части от документа (първа страница )са били представени като приложения към същата. Ответникът е този , който е поискал да му се даде възможност да представи по делото в цялост този доклад на АДФИ от 2006г,за да бъде приобщен към доказателствата. Съдът е дал възможност на ответника да представи доказателства в тази връзка (определение от 04.08.2015г на ПзОС по чл. 140 ГПК ),но последният не го е сторил. Обстоятелствата , при които въззивният съд е преценил доказателствените искания на въззивния жалбоподател , не подкрепят тезата за непълнота на доклада по делото , която при посочените в ТР №1/2013г ОСГТК случаи да произведе необходимост от даване на указания за посочване на относими доказателства, или да обоснове прилагането на чл.266, ал.3 ГПК . Въззивният съд не е приел като доказателство приложени към въззивната жалбата на касатора части от доклада , тъй като на него се е позовал не ищецът, а ответника в защитната си теза, , съответно на последния е била дадена възможност да го представи в цялост , а ищецът се е противопоставил на това (в открито съдебно заседание на 23.09.2015г пред ПзОС). При тези обстоятелства и след като въззивният съд е изяснил , че одитния доклад е бил известен на страната към момента на завеждане на исковата молба , е съобразена забраната по чл.266,ал.1ГПК в съответсвие, а не в противоречие с ТР №1/ 09.12.2013г на ОСГК на ВКС. Като ищец , въззивният жалбоподател не може да въвежда пред въззивния съд нови твърдения въз основа на обстоятелства, които са му били известни .
По въпроса длъжен ли е съдът да изследва причината за настъпването на вредите, като изясни при каква обстановка е настъпила вредата и дали тя е резултат от противоправно виновно поведение на дадено лице , е даден положителен отговор в задължителната практика на ВКС , част от която е цитираното от защитата решение №441/2010г на ІІІ г.о на ВКС .В случая обаче обуславящ за основателността на иска ,съответно за изхода на делото не е въпросът за наличието или липсата на причинна връзка , каквато въззивният съд не е отрекъл да има , а въпросът за противоправността в действията на служители при [община] , довели до разкриване на обстоятелства , свързани със започване на наказателно производство, приключило с оправдателна присъда за ищеца по делото , същите дали основание за предявяване на граждански иск в наказателния процес , който съответно е отхвърлен .
По последните два въпроса, свързани с решаващите съображения на съда , е даден принципен отговор в задължителната практика на ВС на РБ. (ППВС №7/1959г, №17/1963г ,ППВС № 9/1966г) а предвид конкретно претендираното увреждане, като произтекло от сигнал за финансово разследване и от завеждане на граждански иск в наказателния процес, приключил с постановяване на оправдателна присъда ( поради което и гражданският иск е бил отхвърлен) , трайно установената практика на ВКС е в съответствие с решаващият мотив на въззивния съд . В този случай противоправността е подлежаща на доказване като злоупотреба с право. Съображенията за липса на противоправност при : подаване на сигнал с твърдения за нарушения , като по този начин се упражняват права и задължения – граждански или служебни ; изпращане материали от финансова проверка до разследващи органи , предявяване иск , на становище по обвинението , поддържане на фактически твърдения за произтекли вреди от престъпление , или упражняване права в други процесуални форми , без да е установена злоупотреба , е в съответствие с установената практика на ВКС (реш.№1347 от 2008г по гр.д №5006/2007 ІІ г.о, реш. № 758 от 11.02.2011г по гр.д №1243/2009г ІV г.о, реш.№257 от 2011 по гр.д № 1149/2009г ІV г.о, реш. № 809 от 2011г по гр.д № 1573/2009г ІV г.о и др).
Въззивният съд е изтъкнал също така ,че по делото няма твърдения , или доказателства за злоупотреба с право. Във въпросите се игнорира тази констанстация на съда , а се изтъкват факти , които ищецът не е въвел в процеса и установявал по делото. Твърденията на ищеца се заявяват с исковата молба. В нея , като увреждащи действия, причинили неимуществените вреди ,в случая се е изтъквало иницирането на финансова проверка от избрания кмет на [община] (със сигнално писмо от 13.10.2005г ) , след като ищецът е сдал тази длъжност на 11.10.2005г , временно изпълнявана от него от 27.12.2014г, до тогава. Проверката приключила с финансова ревизия и одитен доклад на Агенция ДФИ от 2006г , констатации по който довели до повдигане на обвинение по чл.219,ал.3,във вр. ал.1 НК, като в наказателното производство общината предявила граждански иск , което е финансов натиск , придружаващ незаконната наказателна репресия , целяща да превърне ищеца в длъжник и да му вмени вина.Това се отразило негативно на психическото състояние на ищеца за продължителен период от време , посочен с иска.
Подобни твърдения,включително уточненията им с молба от 24.04.2015г , не сочат на злоупотреба с право на иск , или с друго право , признаците на която злоупотреба също са изяснени в установената практика на ВКС и решаващият извод на въззивния съд за нейната липса не противоречи на тази практика .
Както вече се изтъкна, чрез въпроси в изложението се оспорва извода на съда за липса на противоправност, като се въвеждат обстоятелства, каквито не са обсъждани от съда. Те не са обсъждани не поради нарушения на първоинстанционния или въззивния съд , а тъй като не са били въведени надлежно като твърдения .
На [община] следва да се присъдят разноски в размер на 6840 лв , за адвокатска защита
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №107 от 08.06.2016г. по в.гр.дело № 211/2016г. на Пловдивски апелативен съд
Осъжда А. П. В. от [населено място] , с Н. , да заплати на [община] сумата 6840 лв разноски в настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .