3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
С., 12.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2469/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 768 от 02.04.2013 г. по ч.т.д. № 1180/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 29.01.2013 г. по т.д. № 2059/ 2009 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на срок за въззивно обжалване, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят в Изложение на касационни основания сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: 1. Допустимо ли е да се пререшава администриране на въззивна жалба, за което има разпореждане за довнасяне на държавна такса за обжалване и 2. Следва ли въззивният съд да съобрази, че по администриране на въззивната жалба първоинстанционният съд се е произнесъл и потвърдил спазен срок – въпросът вече е разрешен от администриращия съд, 3. Какво се случва с правата на ищеца при изпълнение указанията на съда по движение на жалбата, 4. Допустимо ли е разпореждане на съда за довнасяне на държавна такса впоследствие да доведе до връщане на въззивната жалба и 6. Допустимо ли е необжалваемо разпореждане на съда, указващо, че е спазен срокът за въззивно обжалване, да доведе до връщане на въззивната жалба поради пропуснат срок.
Ответникът по частната касационна жалба ЗАД [фирма] -гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че жалбата е недопустима до касационно обжалване, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което не е възстановен срок за въззивно обжалване, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй жалбоподателят, поставяйки разрешените според него въпроси по делото, които се свеждат до релевантния за спора въпрос: налице ли са особени непредвидени обстоятелства, заради които е пропуснал срока за въззивно обжалване, поради което срокът следва да бъде възстановен, не излага съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържаното основание не е налице, тъй като по изложения въпрос е налице установена съдебна практика, която е в смисъл, че пропускането от страната на определен от закона срок за извършване на процесуално действие, трябва да се дължи на такова непредвидимо, внезапно настъпило обстоятелство, което да не е позволило на страната да извърши това действие. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че с уведомяването от съда, че следва да внесе държавна такса по подадената въззивна жалба, е възстановен пропуснатият срок за въззивно обжалване. Разпореждането на съда за внасяне на държавна такса по въззивната жалба няма отношение към основателността на искането за възстановяване на срок по чл. 64 ГПК – не съставлява особено непредвидено обстоятелство по чл. 64 ал. 2 ГПК, въз основа на което да се възстанови пропуснатият срок. Касае се за действие, следващо пропускането на срока за въззивно обжалване – разпореждането за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, на което се позовава жалбаподателят, е от 16.05.2011 г., а молбата за възстановяване на срока е от 04.11.2010 г. – пропускането на срока за въззивно обжалване не е основано на разпореждането за внасяне на държавна такса.
Въпреки че жалбоподателят не обосновава искането по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, това искане е неоснователно, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 768 от 02.04.2013 г. по ч.т.д. № 1180/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: