3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №7066 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на В. М. Д. от [населено място], с юридическа правоспособност, срещу решение от 17.07.2014г., постановено по в.гр.д.№1030/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.02.2014г. по гр.д.№11794/2013г. на Варненски районен съд за отхвърляне на молбата му по чл.542 ГПК.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Национален осигурителен институт, ТП-В., чрез директор П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба Икономически университет – В. и Министерство на образованието и науката, не вземат становище по нея. Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата на В. М. Д. по чл.542 ГПК за установяване на факта завършен курс „преводач на обществено-политическа литература на английски език” към Факултет за обществени науки към Висш институт за народно стопанство „Д. Б.”, [населено място] в периода м.май 1979г.-м.май 1980г. при участието на заинтересовани учреждения Икономически университет – В. и Министерство на образованието и науката.
Въззивният съд е приел, че в рамките на проведеното охранително производство не са събрани доказателства за подлежащия на установяване факт; че при издателя на изгубения документ, респ. при неговия правоприемник, не се съхранява архив и липсват данни за провежданите курсове в периода м.май 1979г.-м.май 1980г., както и за лицата, които са ги завършили, което ограничава проверката на истинността на представения препис на диплома №510 на английски и български в превод от В. Д. /който препис няма доказателствена стойност на официално заверен препис или извлечение от официален документ/, чрез събиране на косвени доказателствени факти, вкл. и със съдебна експертиза, установяващи, че молителят има завършен курс на обучение през посочения период и придобита професионална квалификация „преводач на обществено-политическа литература на английски език”.
Касаторът сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване в молби от 03.10.2014г. и 06.10.2014г., че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите: „дали сочените липси на данни за молителката в архива на училището могат или не могат да се тълкуват във вреда на молителката, доколкото могат да се дължат на нередовно водене на посочените книги”, „дали съдът следва да удостовери факта на завършено образование или да разпореди да се състави съответния документ”, „дали молителят трямва да докаже, че не е получил въпросното образование в ИУ или да докаже, че подготовката му като преводач от английски съответства на завършеното образование”. Касаторът сочи, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд при противоречива съдебна практика – решение на Поморийски районен съд и на Търговищки районен съд, за които обаче няма данни да са влезли в законна сила. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното решение трябва да е решен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по поставените от него въпроси, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.07.2014г., постановено по в.гр.д.№1030/2014г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: