О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 17.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 500 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №365, без дата, постановено по гр.д. № 502/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 49 от 05.05.2017г. по гр.д.№ 717/2015г. на Панагюрски районен съд и е постановено ново за отхвърляне на предявения от З. Г. М., Б. Г. П., М. Г. А., А. С. А., Л. Л. К., Т. Л. К., Ю. С. Г., Т. Л. Г., Г. А. Н. и Б. Г. Д. против П. Н. Х. и Г. Г. Х. иск по чл. 108 ЗС относно поземлен имот с пл. № 543 в кв. 32 по плана на [населено място], с площ 266 кв.м., попадащ в УПИ ІІ-740,543, при посочени съседи.
Касационната жалба е подадена от ищците чрез пълномощника адв.Б.. Решението се обжалва с доводи, че мотивите на въззивния съд са противоречиви и не почиват на събраните доказателства. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставя като главен правен въпрос: имотът има ли идентичност с този по гр.д. № 93/2000г.; станали ли са ищците собственици на имота въз основа на нотариалния акт от 1961г., независимо от разликата в квадратурата, както и налице ли е отнемане на имота по незаконен начин. Твърди се очевидна неправилност на решението, както и постановяването му в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК.
Ответниците П. Н. Х. и Г. Г. Х. в писмения си отговор поддържат искане за недопускане на касационно обжалване.
Подпомагащата страна [община] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да разреши спора, въззивният съд на първо място е обсъдил въпроса на какво основание ищците претендират да са собственици на имота и е счел, че те се позовават единствено на наследяване, но не и на настъпила реституция, независимо от твърденията, че имотът е бил незаконно отнет от наследодателите. Ищците черпят правата си от собствеността на своите наследодатели, установена с нотариален акт № 122 от 1961г. От приложените удостоверения за наследници е видно, че ищците са наследници на общия наследодател А. С. М./Ш./. С нотариален акт №122 от 03.06.1961г. наследниците му – М. С., В. С., З. С., К. С. и С. С. са признати за собственици по наследство и давностно владение на дворно място от около 700 кв.м., застроено с паянтова къща и сайвант, находящи се в [населено място]. Приетата техническа експертиза установява, че през 1961г. по молба от наследника М. С. е попълнена кадастралната основа с имота, като той е получил пл. № 591 с площ около 410 кв.м. По регулационния план от 1949г. този имот попада в пл. № 311 в кв. 55, като участва в парцели XVІІІ-за кооп. и XV-310. По действащия КРП на селото от 1986г. парцел ІІ-740,543 в кв.2 е съставен от два имота: пл.№ 543 и пл.№ 740. Процесният имот пл. № 543 участва в УПИ ІІ-534,740 с 275 кв.м.
При тези констатации съдът е намерил за определящо за изхода на делото установяването на идентичност между имот пл.№ 591 с площ от около 410 кв.м., който по обезсиления план на [населено място] от 1949г. попада в имот с пл. № 311 в кв.55 и имот пл. №543 в кв. 32, попадащ в УПИ ІІ-740,543 в кв. 32 по действащия КРП. Съдът е приел, че техническата експертиза установява около 65% идентичност /застъпване / на имот пл. № 543 с имот пл. № 591 по обезсиления план; при което не е ясно дали процесните 266 кв. м. попадат в частта на застъпване или са извън нея /в тези 65% идентичност/. Това обстоятелство, според съда не е видно и от приложените към заключението скици.
Съдът е обсъдил и представеното от ищците влязло в сила решение по гр.д. № 93/2000г. на Панагюрски районен съд, с което е признато за установено по отношение на РПК „С.”, че наследниците на А. С. М. – В. С., К. С., С. С., Г. Н. и Б. Д. са собственици на имот пл. №543 в кв. 32 с площ от 665 кв. и РПК „С.” е осъдено да им предаде владението. Намерил е, че това решение няма правно значение за спора, защото ответниците не са били страни по него, а и защото не се установява пълна идентичност между имота по решението и спорния имот. Налице е разлика в площта – по решението имот пл. №543 е с площ от 665кв. м., а настоящия иск е за имот с площ 266кв.
Ответниците се позовават на договор за продажба и прекратяване на съсобственост от 26.11.2013г., сключен с [община], която им прехвърля общинска част, придаваща се по регулация, представляваща ПИ 543 в кв. 32 по плана на [населено място] с площ от 266 кв. м., попадащ в УПИ ІІ-740, 543 в кв. 32. Видно, че през 2005г. [община] е актувала като частна общинска собственост имот пл.№ 543 с площ 266 кв.м. заедно с масивен гараж на основание §42 ПЗР ЗИДЗОбС.
В крайна сметка съдът е счел, че ответниците не са доказали собствеността си върху имота – приложените нотариален акт от 1961г. и съдебно решение от 2000г. не установяват по безспорен начин правото на собственост. Ответниците владеят имота на правно основание-договор с [община] от 26.11.2013г. Съставеният акт за частна общинска собственост от 2005г. представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е оборена чрез оспорване истинността на документа по реда на чл.193 и сл.от ГПК; материалната доказателствена сила се простира върху цялото съдържание на документа, включително и върху отбелязването, че бивш собственик на имота е Държавата.
За пълнота съдът е разгледал и евентуалното възражение на ответниците за придобивна давност и го е намерил за основателно. Приел, че [община] е започнала да упражнява владение върху имота от момента на съставянето на акта за частна общинска собственост на 01.12.2005г., владяла го е спокойно и непрекъснато до 26.11.2013г. когато имотът е предаден на ответниците и при тези условия общината е придобила собствеността чрез добросъвестно владение. На отделно основание имотът е придобит по давност при условията на чл.82 от ЗС във вр. с чл.79 ал.1 от ЗС и от ответниците по иска, като давността по чл.79, ал.1 ЗС е изтекла на 01.12.2015г., а исковата молба е подадена на 29.12.2015г.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
От определящо значение за изхода на спора са повдигнатите в изложението и доуточнени от съда правни въпроси: 1/ за достатъчната степен, в която следва да се установи идентичност между недвижими имоти, описани в различни документи и по време на действие на различни планове; само разликата в площта, при съвпадение на номера на имота и съседите, обуславя ли пълна липса на идентичност; 2/ изложените в исковата молба твърдения, че имотът е бил незаконно отнет от владението на наследодателите в периода 1960-1970г., без да е отчуждаван и без да е заплащано обезщетение, означават ли, че страната се позовава на реституция и длъжен ли е съдът да обсъди налице ли са законовите предпоставки за това. Касаторът се позовава на противоречие с практиката на Върховния касационен съд, без да сочи конкретни решения. По първия въпрос съдебна практика не е налице и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По втория въпрос е постановено Решение № 259/2012 от 08.01.2013г. по гр.д.№ 299/2012г. на ІІг.о, според което активната материалноправна легитимация по иска за защита на възстановеното право на собственост е налице, макар и ищецът да не се е позовал изрично на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а да е заявил наследствено правоприемство и липса на валидно отчуждаване на имота от неговия наследодател за периода от 09.09.1944 год. до 1989 год., стига да са били установени по делото всички предпоставки за възстановяване на собствеността по чл.2, ал.3 ЗВСОНИ. Обжалваният акт не съответства на това разрешение и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №365, без дата, постановено по гр.д. № 502/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, по касационната жалба на З. Г. М., Б. Г. П., М. Г. А., А. С. А., Л. Л. К., Т. Л. К., Ю. С. Г., Т. Л. Г., Г. А. Н. и Б. Г. Д..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50/петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: