О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№408
Гр.С., 18.11.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 5988 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. В. срещу решение № ІІ-161 от 25.02.2014 г. по в.гр.д.№ 1316/2013 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 51 от 01.04.2013 г. по гр.д.№ 122/2005 г. на Районен съд- Поморие в частта, с която е допусната съдебна делба между В. Т. С., с правоприемник в хода на производството [фирма], С. С. В. и В. Т. С. на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място],[жк], Черноморска махала, [улица], съставляващо имот пл. № 2725 с площ 750 кв. м., а по скица с площ от 439 кв. м., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 12 кв. м., при квоти: 1/3 ид. ч. за В. Т. С., с правоприемник в хода на производството [фирма]; 1/3 ид. ч. за С. С. В. и 1/3 ид. ч. за В. Т. С., като съдебната делба по отношение на гореописания недвижим имот е допусната между В. Т. С., с правоприемник в хода на производството [фирма] и С. С. В. при квоти определени в размер на 1/3 ид.ч. за В. Т. С., с правоприемник в хода на производството [фирма] и 2/3 ид.ч. за С. С. В.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон при допускане на съдебната делба и определяне на лицата, между които същата е допусната, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което исковата претенция за делба на гореописания имот да бъде отхвърлена, евентуално- за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за изхода на спора е следният правен въпрос, а именно: Следва ли да бъде допусната делба на имот по искане на един от съсобствениците, който впоследствие е изгубил това си качество поради прехвърлянето на правото си на трето лице, когато и както приобретателят на спорното право, така и другият съсобственик не желаят прекратяване на съсобствеността чрез делба. По отношение на така формулирания правен въпрос се твърди наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въпросът е поставен с оглед възприетото в мотивите на въззивното решение, според което в разглеждания случай правилно първоинстанционният съд е допуснал до делба недвижимият имот по отношение на В. С., а не по отношение на нейния частен правоприемник в лицето на [фирма], като е приел, че производството следва своя ход между първоначалните страни, а решението ще има значение и за приобретателя на имота, тъй като прехвърлянето е извършено в хода на производството, в който смисъл са и задължителните указания на ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС. К. поддържа, че произнасянето на въззивния съд по посочения правен въпрос е в противоречие с влязло в сила Решение № 2305/01.10.1974 г. по гр.д.№ 1152/1974 г. на ВС, І ГО и Решение № 818/21.12.2004 г. по гр. д. № 399/2004 г. на ВКС, І ГО, с оглед на което е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. К. навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предвид необходимостта от създаване на задължителна съдебна практика по този правен въпрос, при което произнасянето на касационната инстанция би следвало да е съобразено с принципното положение, че съобразно диспозитивното начало в гражданския процес съдът не би следвало да прекратява съсобствеността, след като никой от участниците в общността не желае това.
Ответницата по касационната жалба – В. Т. С., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посоченият правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това въпросът следва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение и/или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Посоченият правен въпрос действително е от обуславящо значение за допускането на съдебната делба и определяне на лицата, между които тя се допуска, но произнасянето на въззивния съд по него изцяло е съобразено със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС. Според постановките на посоченото тълкувателно решение, при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./ в първа или втора фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. Както е прието и в т.1 на ППВС № 4/30.10.1964 г., макар делбата да е особено исково производство, не съществува основание разпоредбата на чл.121 ГПК /отм./, респ. чл.226 от действащия ГПК, да не се прилага и в случаите, когато в течение на делбеното производство някой от съделителите прехвърли притежавания от него дял в полза на трето на съсобствеността лице. Глава 29 ГПК /глава 28 ГПК-отм./ не съдържа специални правила досежно конституирането на страните в това производство. Приложение следва да намерят общите правила на ГПК, уреждащи процесуалноправното положение на страните при извършено в хода на производството разпореждане с правото, предмет на делбата, при което постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. Доколкото в конкретния случай въззивният съд е допуснал съдебната делба и е определил съделителите в съсобствеността, именно съобразно изложения по-горе принцип, което е обусловило крайния му извод за лицата, между които е допусната делбата, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е съобразено със задължителната съдебна практика по обуславящия изхода на делото правен въпрос и предпоставките за допускане на касацията не са налице. Правото на делба, което чл.34 ЗС признава на всеки участник в имуществената общност, е надлежно упражнено от първоначалния участник в общността В. С., в резултат на което следва да се приеме, че не е налице обща воля на съсобствениците за продължаване на съсобствеността, при което противопоставянето от страна на останалите е ирелевантно за изхода на производството. Приобретателят на идеалната част в хода на първата фаза на делбеното производство е обвързан от заявеното от прехвърлителя си желание за ликвидиране на съсобствеността, като при това единствено от неговата свободна воля е зависело дали да придобие или не идеална част от съсобствен имот при висящо делбено производство, което очевидно му е било известно, доколкото исковата молба за делба на В. С. е била вписана съобразно изричното указание на чл.114, ал.1, б.”в” във връзка с чл.112, б.”з” ЗС, с оглед на което следва да се приеме, че всяко трето лице е било поставено в състояние на известност досежно факта на съдебния спор.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените от последния разноски, а именно сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-161 от 25.02.2014 г. по в.гр.д.№ 1316/2013 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място],[жк], Черноморска махала, [улица], съставляващо имот пл. № 2725 с площ 750 кв. м., а по скица с площ от 439 кв. м., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 12 кв. м., по касационната жалба на С. С. В..
ОСЪЖДА С. С. В. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на В. Т. С. сумата 500 лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: