О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр.София, 20.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 382/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на К. Х. С.-М. от[населено място] против определение от 30.06.2010 год. по гр.дело № 1486/2010 год. на П. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й, в частта, с която се иска обезсилване на изпълнителен лист, издаден от Районен съд-Асеновград, въз основа на влязло в сила въззивно решение № 4/02.01.2008 год. по гр.дело № 2790/2001 год. на ПОС като недопустима и в тази част производството по делото е прекратено, както и в частта, с която е оставена без уважение същата молба, с вх.№ 13473/14.06.2010 год., по искането за издаване на обратен изпълнителен лист, като неоснователна.
От ответниците по частната касационна жалба: Б. Х. С.-М. от[населено място], А. Г. М. от[населено място] и В. Д. С. от[населено място], последната изразява становище по нея и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна, защото изпълнителното производство, под № 83/2008 год. на Д. при РС-Асеновград, образувано по изп.лист от 29.05.2008 год. по въззивно решение № 4/02.01.2008 год. по гр.дело № 2709/2001 год. на ПОС е приключило.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, а при разглеждането й по съществото на поддържаните доводи касационният съд констатира следното: по иск на В. Д.С. против К., В. и Б. С. е образувано исково производство пред Районен съд-Асеновград, под № 743/2000 год. за разпределение на ползване на съсобствено дворно място. Първоинстанционното решение, постановено на 30.06.2001 год., с което искът по чл.32, ал.2 ЗС е отхвърлен, е обжалвано пред ПОС и е постановено въззивно решение № 4/02.01.2008 год. по гр.дело № 2790/2001 год., с което е отменено и спорът е разрешен по същество, с уважаване на претенцията по чл.32, ал.2 ЗС. По въззивното решение е издаден изпълнителен лист от 29.05.2008 год.
По молба за отмяна на неучаствалият в спора съпруг на ответницата К. М., а именно А. М., е образувано извънинстанционно производство пред ВКС на РБ, под № 800/2009 год. и е постановено решение № 230/21.05.2010 год., с което влязлото в сила въззивно решение № 4/02.01.2008 год. по гр.дело № 2790/2001 год. на ПОС е отменено, на основание чл.304 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане на същия въззивен съд, с указания за конституирането в процеса.
В хода на възобновената висящност на спора пред въззивния съд от К. М. е постъпила молба, с вх.№ 13473/14.06.2010 год., с която е сезирала въззивния съд с две искания: да бъде обезсилен издадения на 29.05.2008 год. изпълнителен лист, както и да й бъде издаден обратен изпълнителен лист за „незабавно възстановяване на фактическото положение”. Въззивният съд се е произнесъл по молбата, с определение № 1875/30.06.2010 год. За да остави без разглеждане молбата в частта, с която е поискано обезсилване на издадения изпълнителен лист съдът е изложил съображения за нейната недопустимост, поради завършването/приключването/ на изпълнителния процес, съгласно неоспорените твърдения на молителката К. М., според които е „проведено принудително разпределение на ползването на дворното място”.
Касационният съд споделя, като правилен извода за недопустимост на искането да се обезсили изпълнителния лист, по който образуваното изпълнително производство е завършено/приключено/, защото в изпълнителния процес, като правоотношение са предприети всички действия за принудително удовлетворяване на взискателя /В. Д.С./, в полза на която е издаден изпълнителния лист. С това изпълняемото право е реализирано, поради което не е налице изпълнителен процес, защото взискателят, в полза на който е бил издаден изпълнителния лист е удовлетворен и нито той, нито молителката имат вече качество на страни, респ. да упражняват процесуалните права и да изпълняват процесуалните задължения, образуващи съдържанието на изпълнителния процес, като правоотношение.
В този смисъл, при отсъствие на надлежно качество на страна в изпълнителния процес, молителката не е активно легитимирана да иска обезсилване на изпълнителния лист, респ. обезсилване на извършените изпълнителни действия с обратна сила, затова правилно въззивният съд е оставил без разглеждане молбата за обезсилване на издадения на 29.05.2008 год. изпълнителен лист, като недопустима.
Същите съображения са относими и по искането на молителката за издаване на обратен изпълнителен лист за „незабавното възстановяване на фактическото положение”. В хода на образуваното производство по чл.304 ГПК съпругът на молителката, спрямо който въззивното решение и издаденият изпълнителен лист са имали сила, независимо че не е бил стана по делото е имал процесуалната възможност да поиска спиране на изпълнението на решението, съгласно чл.309, ал.1 и ал.2, изр.1 ГПК, ако изпълнителното производство не е било приключило, което не се твърди от молителката. Тъй като настоящето въззивно производство е висящо, след отмяната на въззивното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист от 29.05.2008 год. и все още не е постановено ново решение, различно от предишното, то разпоредбата на чл.245, ал.3, изр.второ ГПК е неприложима, затова правилно въззивният съд е отказал да издаде обратен изпълнителен лист и оставил молбата в тази част без уважение, като неоснователна.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че въззивното определение, в обжалваните му части е правилно и следва да се потвърди, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1875/30.06.2010 год. по гр.дело № 1486/2010 год. на П. окръжен съд ИЗЦЯЛО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: