О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 20.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 639/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] – [населено място], срещу въззивно решение № 1988 от 25.10.2016 г., постановено по т. д. № 2451/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 34 от 20.11.2015 г. по т. д. № 4810/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от [община] против Министерство на регионалното развитие и благоустройството иск за установяване, че [община] не дължи на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата 580 338.17 лв. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” с рег. № BG 161 PO 001/1.1-01/2007/025014 г.; Осъдена е [община] да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юрисконсултско възнаграждение в размер на 17 940.14 лв.; Прекратено е като недопустимо производството по делото по отношение на Министерство на финансите и Изпълнителна агенция „Одит на средства от Европейския съюз”.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение и се прави искане за неговото обезсилване. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по спор, който не е гражданско – правен, тъй като е свързан с изпълнението на административен договор, породил административни, а не граждански права и задължения. Навежда оплаквания, че за да прецени основателността на иска за недължимост на наложената от управляващия орган финансова корекция, представляваща израз на властническо волеизявление на административен орган, съдът се е произнесъл по въпросите за извършено нарушение на режима за възлагане на обществени поръчки, без да осъществи косвен съдебен контрол върху законосъобразността на актовете за констатиране на нередности. Според касатора, ангажирането на гражданския съд с произнасяне по въпрос от компетентността на административните съдилища – налице ли е нарушение на административноправни норми на ЗОП, е недопустимо и обуславя недопустимост на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с релевираната в жалбата процесуална недопустимост на въззивното решение. Във връзка с недопустимостта на решението касаторът е формулирал процесуалноправни въпроси, за които се твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния административен съд и със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответникът по касация Министерство на регионалното развитие и благоустройството – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 02.03.2017 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са подадени отговори от Министерство на финансите и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявения от [община] против Министерство на финансите и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума, наложена като финансова корекция по сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” с рег. № BG 161 PO 001/1.1-01/2007/025014 г., Софийски апелативен съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че посочените ответници не са надлежни страни по иска поради липса на възникнало между тях и ищеца правоотношение, пораждащо право на иск за защита срещу наложената финансова корекция.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд и в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] против Министерство на регионалното развитие и благоустройството иск за установяване недължимост /съгласно уточнението, направено с допълнителната искова молба/ на сумата 580 338.17 лв. – наложена финансова корекция за липса на устойчивост на резултатите от изпълнение на проекта по договора за безвъзмездна финансова помощ. Препращайки по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е направил извод, че е съществувало основание управляващият орган да наложи финансова корекция до размер на исковата сума, предвид установените при проверки на място нередности по изпълнение на проект „Подобряване и модернизиране на образователната инфраструктура на територията на [община]”, за който е била предназначена предвидената в договора безвъзмездна финансова помощ. Въззивният съд е преценил, че в качеството на бенефициент по договора ищецът не е изложил конкретни възражения и не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатираните от управляващия орган нередности по смисъла на чл.1, т.2 от Регламент ЕО Е. № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. и чл.2, т.7 от Регламент /ЕО/ № 1083/1990 г., изчерпателно посочени в писмо за предявяване на финансовите корекции. По отношение на приетото във въззивното производство писмено доказателство – доклад за проверка на място след приключване на проекта, извършена на 28.04.2015 г. от екип на [фирма], съдът е изразил становище, че то не доказва твърдението на ищеца – жалбоподател, че е изпълнил всички препоръки от предходна проверка на 19.03.2014 г. за устойчивост на резултатите от изпълнението на проекта, а съдържа констатации за наличие на неотстранени и съществуващи недостатъци. В заключение въззивният съд е споделил решаващите изводи на първоинстанционния съд, че с оглед констатираните при проверките нередности по изпълнение на проекта ответникът не може да бъде ангажиран с изплащане на средства от договорената безвъзмездна финансова помощ до размер на изчислената финансова корекция, тъй като плащането би довело до вреда за бюджета на Европейския съюз.
По допускане на касационното обжалване :
Касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с доводи за вероятна недопустимост на обжалваното решение, във връзка с които е формулирал следните процесуалноправни въпроси : „1. Сключеният Договор от 03-02-2009 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” с рег. № BG 161 PO 001/1.1-01/2007/025014 г. с наименование на проекта „Подобряване и модернизиране на образователната инфраструктура на територията на [община]”, неразделна част от който са приложените общи и специални условия, представлява ли административен договор, който урежда отношения от вида на тези, които възникват в сферата на държавно управление; Какви по характер на отношенията Управляващ орган – Бенефициент; 2. Налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск и от защита от страна на бенефициент в случай, при който договарящият орган на Оперативна програма, съфинансирана от Структурните фондове на ЕС, е изпратил на бевефициента покана за доброволно изпълнение на задължение за възстановяване на суми в резултат на извършена финансова корекция, определил е срок за възстановяване на сумата и е заявил, че ще извърши прихващане или ще пристъпи към действия за принудителното й събиране, а бенефициентът твърди, че твърдяното от договарящия орган задължение не съществува; 3. Какви са правоотношенията, възникнали от сключените между МРРБ и [община] договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013”, и съответно каква е приложимата спрямо тях правна уредба и дали е приложим общият исков ред за съдебна защита или споровете между страните по изпълнението на договори за безвъзмездна финансова помощ са подведомствени на административния съд; 4. При наличие на предпоставките, предвидени в чл.17, ал.2 от ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото граждански права, възниква ли за съдът задължение за осъществи косвен контрол на законосъобразността на акта”.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за допустимостта на обжалваното пред него решение Върховният касационен съд следи служебно и в стадия на селектиране на касационните жалби; Ако съществува вероятност решението да е недопустимо, съдът е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта ще се извърши с решението по съществото на касационната жалба. В съответствие с посочените разяснения и след преценка на данните по делото настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай не може да се направи обосновано предположение за недопустимост на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение, налагащо допускане на решението до касационен контрол.
Разрешеният с обжалваното решение правен спор произтича от договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.”, сключен на 03.02.2009 г. Въпросите по п.1 и п.3 от изложението – за характера на правоотношенията, породени от договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключени преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /З./, обн. в ДВ бр.101/2015 г., в сила от 25.12.2015 г., и за приложимата към тях правна уредба, са изяснени с формирана по реда на чл.290 ГПК и чл.274, ал.3 ГПК на ВКС – решение № 17/23.03.2017 г. по гр. д. № 50176/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 66/21.03.2017 г. по гр. д. № 60146/2016 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 501/17.10.2016 г. по ч. т. д. № 1872/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 9/05.01.2017 г. по ч. т. д. № 2294/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. В посочените съдебни актове е прието, че отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на З. на 25.12.2015 г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни, поради което подлежат на разглеждане от гражданските съдилища по реда на общия съдебен исков процес; съобразно разпоредбата на § 10, ал.3 ПЗР на З., образуваните до влизане на този закон в сила гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се извършват по досегашния ред – гражданскоправен, който следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства. Исковата молба на [община], с която е предявен искът за оспорване наличието на основание за налагане на финансова корекция по сключения на 03.02.2009 г. договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е постъпила в Софийски градски съд на 13.08.2013 г., т. е. преди влизане в сила на З. на 25.12.2015 г. При тези обстоятелства и с оглед дадените от задължителната практика на ВКС разрешения спорното правоотношение, по което се е произнесъл Софийски апелативен съд с обжалваното въззивно решение, е гражданскоправно и разрешаването му от гражданския съд по реда на общия исков процес /ГПК/ не създава предположение за недопустимост на решението. Позоваването от страна на касатора на противоречива практика на Върховния административен съд по формулираните в п.1 и п.3 въпроси е неотносимо към преценката за вероятна недопустимост на обжалваното решение, предвид наличието на задължителна практика на ВКС, съдържаща отговор на релевантните за допустимостта на решението процесуалноправни въпроси.
Въпросите по п.2 и п.4 са зададени хипотетично и не се припокриват с фактите по делото, в зависимост от които инстанциите по същество са се произнесли по основателността на предявения от касатора установителен иск. Независимо от това, доколкото правният интерес, до който се отнася въпросът по п.2, е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска и неговото наличие има значение за допустимостта на обжалваното решение, въпросът би могъл да се разглежда като значим за изхода на делото, респ. за преценката дали съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. На същия въпрос е даден отговор с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 17/23.03.2017 г. по гр. д. № 50176/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., което има характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението съдържа отговор и на втория въпрос – относно компетентността на гражданския съд по чл.17, ал.2 ГПК, като според него „в обхвата на §10, ал.3 З. в сила от 25.12.2015 г. са включени гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления на ръководителя на управляващия орган за финансова корекция, включително отрицателни твърдения на ползващата се страна, че основание за изявлението по финансовата корекция не съществува; § 10, ал.3 З. няма съдържание, което да изключва компетентността по чл.17, ал.2 ГПК при исковата защита, допустима и чрез отрицателен установителен иск, предвид правния интерес за страната да установи недължимост на своето задължение за връщане на конкретна парична сума при изтъкнато в механизма на финансови корекции неизпълнение на поети задължения по договора за безвъзмездна финансова помощ или други изтъкнати нарушения на условията за безвъзмездна помощ; правният интерес от защита се преценява към момента на предявяване на иска”. В случая въззивният съд е преценил, че отрицателните твърдения на касатора – ищец за липса на основание за налагане на финансова корекция във връзка с изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ обуславят правен интерес от защита чрез предявения установителен иск и с оглед произнасянето в решението на ВКС по чл.290 ГПК няма основание да се предполага, че постановените от инстанциите по същество решения за отхвърляне на иска са недопустими.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 2451/2015 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1988 от 25.10.2016 г., постановено по т. д. № 2451/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – [населено място], [улица] – 19, сумата 300 лв. /триста лв./ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :