О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 23.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 532/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д. Г. Х. от гр. К., в качеството й на бивш ликвидатор на „Т” ООД гр. К., срещу разпореждане № 176 от 19.09.2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което се връща частната й касационна жалба против определение № 117/22.07.2008 г. по ч. търг. дело № 180/2008 г. по описа на БАС, поради неотстраняване на констатираните нередовности в указания от съда срок.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, като е изложил подробни съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба О. гр. К. не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по ч. гр. д. № 169/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд е образувано по жалба от 10.03.2008 г. от бившия управител и ликвидатор на „Т” ЕООД гр. К. срещу действия на държавен съдия- изпълнител по изп. дело № 84/2006 г. ( в което жалбоподателят е длъжник), изразяващи се в опис на недвижим имот, за който се твърди, че не принадлежи на дружеството, което след производството по ликвидация е заличено от правния мир. С определение № ІІ – 84 от 07.04.2008 г. БОС е оставил без разглеждане депозираната жалба по съображение, че производството е образувано при действието на новия ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) и в чл. 435, ал. 2 от ГПК са изчерпателно изброени действията на съдия- изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника.
Този съдебен акт е обжалван пред Апелативен съд гр. Б., които споделя изводите на първоинстанционния съд и с определение № 117/22.07.2008 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 180/2008 г. е оставил без уважение частната жалба на дружеството. Недоволен от този резултат, длъжникът (жалбоподател в настоящото производство) е депозирал частна касационна жалба, която е оставена без движение и с разпореждане № 158 от 27.08.2008 г. му е указано да я приведе в съответствие с изискванията на действащата процесуална уредба – да представи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК; да се приподпише жалбата от адвокат, като се приложи и пълномощното му, респ. доказателства за юридическа правоспособност на жалбоподателя, съгласно чл. 284, ал. 2 от ГПК, както и да внесе дължимата държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. В изпълнение на дадените указания, касаторът е представил платежен документ за внесена държавна такса и пълномощно на адв. Т. Т. , който е приподписал частната жалба, копие от която е приложено по делото.
При тези фактически данни, неправилно с разпореждане № 176/19.09.2008 г. Бургаският апелативен съд е върнал частната касационна жалба по съображения, че не са изпълнени дадените указания, поради което настоящият състав на ВКС счита, че същото следва да бъде отменено и жалбата следва да бъде разгледана от ВКС.
За да бъде допуснато определението на въззивния съд до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 4 от ГПК, необходимо е да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил изрично съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, нито са изложени доводи, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От данните по делото е видно, че същественият процесуално правен въпрос се отнася до възможността на длъжника да обжалва действия на съдия – изпълнител, които не са посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Съгласно действащата процесуална уредба – ГПК (ДВ, бр. 59/2007, в сила от 01.03.2008 г.) и по специално чл. 435 от ГПК – длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не e уведомен надлежно за изпълнението. В конкретния случай, жалбоподателят обжалва действия на ДСИ, изразяващи се в опис на недвижим имот на 29.02.2008 г., което действие не попада в изрично посочените по-горе. Въззивното определение е постановено в съответствие с действащата съдебна практика след 01.03.2008 г., според която на обжалване подлежат само изрично посочените в чл. 435 ГПК действия на съдия изпълнителя.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 176 от 19.09.2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което се връща частната касационна жалба на Д. Г. Х. – бивш управител и ликвидатор на „Т” гр. К., срещу определение № 117/22.07.2008 г., постановено по възз. ч. т. дело № 180/2008 г. по описа на същия съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 117/22.07.2008 г. на Апелативен съд гр. Б., постановено по възз. ч. т. дело № 180/2008 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: