3
гр. д. № 2987/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 408
София, 23.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2987/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 21.01.2013 г. по гр. д. № 369/2013 г. Софийски окръжен съд е обезсилил решение от 05.12.2012 г. по гр. д. № 280/2011 г. на Районен съд – Елин Пелин, с което е бил отхвърлен предявения от А. И. Н. срещу Министерство на отбраната иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на ответника, че към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделска земя с площ от 1000 дка в м. „Кръстата поляна”, в землището на [населено място].
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, които поддържа че разрешението на въпроса за допустимостта на предявения иск е дадено в противоречие с приетото в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация в писмен отговор изразява становище, че не е налице предпоставка, обуславяща основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
Касаторът е предявил срещу Министерство на отбраната иск за приемане за установено, че е собственик на основание наследствено правоприемство на недвижим имот – ливада с площ от 1.00 дка в м. „Кръстата поляна”, в землището на [населено място] преди образуване на ТКЗС. Посочил е правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В обстоятелствената част на исковата молба е поддържал, че липсват доказателства този имот да е бил отчужден за нуждите на ответника. Твърдял е и това, че ОСЗ – Е. П. е отказала да признае право на възстановяване на имота поради това, че е отчужден за нуждите на МНО. Въпреки това в съставената карта на възстановената собственост имотът не е нанесен като собствен на МНО.
От фактическа страна е установено, че касаторът е заявил имота за възстановяване по реда на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ. С решение от 31.08.1994 г., постановено по преписка вх. № 38 КУ от 23.09.1991 г., ПК на [населено място] е отказала да признае право на възстановяване на този имот с план за земеразделяне по съображения, че попада във военно поделение. С решение от 28.11.2008 г., по същата преписка ОСЗ [населено място] е отказала да възстанови правото на собственост на имота по съображения, че е отчужден за нуждите на министерство на отбраната. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
Установено е и това, че имотът е бил внесен в кооперативното стопанство от наследодателя Н. М. и през 1972 г. за нуждите на МНО – поделение 40400 са били отчуждени от ДЗС В. 130 дка работна земя в землището на [населено място]. Тези факти са установени с писмени доказателства: – служебна бележка от 2.12.1972 г., издадена от началник финансово отделение на поделение 40400 на МНО и справка за изплащане на обезщетение за отчуждени имоти в [населено място] за нуждите на МНО.
С приета техническа експертиза е установено местонахождението на имота и че попада в отчуждената за нуждите на МНО площ. Установено е и това, че в съставените топографски карти през 1959 и 1963 г. са заснети масиви със селскостопански културни видове, а частните имоти – ниви и ливади не са били заснети поради дребния мащаб на топографските карти.
При така установените факти въззивният съд е направил извод, че предявения иск срещу МНО за установяване право на собственост към минал момент – преди кооперирането на земята, е недопустим.
При правилно прилагане на закона е прието, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост на земеделски имот към минал момент, този на внасянето му в ТКЗС. Чрез него се установя, кой е бил собственик на имота към момента на обобществяването, което е от значение за това на кого следва да се възстанови правото на собственост на имота при наличие на останалите предпоставки за реституция по ЗСПЗЗ.
МНО е придобил права върху имота след внасянето му в ТКЗС на основание отчуждаване, поради което ищецът няма правен интерес да предявява срещу него установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Липсва правен интерес от иска и поради това, че не е било спорно между страните, че имотът е внесен от наследодателя на касатора в ТКЗС.
Спорен е бил въпросът за това дали подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. След като имотът е бил внесен в кооперативно стопанство, за да се легитимира като собственик на имота след прекратяване на кооперативните стопанства, вносителят или неговия/вите наследници е следвало да проведат процедура по възстановяване и искането да е уважено с признаване правото на възстановяване в съществуващи граници. При постановен отказ от възстановяване, за касатора е била налице правната възможност да обжалва отказа по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и в това производство да установи дали имотът е бил част от отчуждената земя за нуждите на МНО и дали за него е била проведена процедура по отчуждаване, както и дали е усвоен за мероприятието. След като касаторът не е упражнил това право и решението на ОСЗ, с което е отказано да се признае право на възстановяване в съществуващи граници е влязло в сила, то обосновано е намерено, че касаторът няма правен интерес от предявения установителен иск. Позовавайки се на ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е намерил, че правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице при висяща процедура за възстановяване на същата земеделска земя или при възможност такава да бъде образувана. В случая образуваната процедура е приключила с влязло в сила решение, с което е отказано възстановяване.
Въпросът за допустимостта на иска е решен при правилно прилагане на закона и в съответствие със задължителната практика, формирана с цитираното тълкувателно решение и с решение на състави на ВКС, постановени в производство по чл. 290 и сл. ГПК, поради което той не обуславя предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.01.2013 г. по гр. д. № 369/2013 г. Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: